"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

А зеленото понякога помръква...
Изгнива и превръща се във слама...
Детелините увяхват и изсъхват...
Но ако в сърцето съм - то смърт за мене няма...
Затова недей ме помни като цвете...
А като усещане до теб самия...
Листата ще се смачкат и омекнат...
Но топлината ми ще грее в теб, Любими...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Мила моя,винаги ще те помня...
Не ще те забравя,каквото и да се случи помежду ни.
И всички тез красиви моменти ще запомня...
Ти си феята вълшебна в съня ми...
И завинаги такъв ще си остане тоз цвят зелен,
не ще изгние,нито пък изсъхне,
защото аз без теб съм толкова сломен
и в сърцето ми завинаги ще мръкне...
Но,знай,ще те помня като цвете красиво,
зелено и  нивга незагиващо,
защото с теб сърцето ми е щастливо
и обичам това чувство така нежно убиващо...

{dulgokoska}

Дали да помниш някого означава да го нямаш...
След загуба на нещо спомени остават...
Тъй толкоз непонятно е... защо ли да го правиш...
Те думите не стигат липсата си да признаеш...
Нито пък откупват дните от преди...
Всичко си остава там... запомнено, отминало...
Зеленото навярно и след тебе ще цъфти...
Дори, щом изгубиш ме в мъглата детелинова...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Не,да си тръгнеш не ще го допусна...
Никога двамата не ще се разделим...
Да си отидеш от мен не ще те пусна...
Грешките един на друг ще си простим...
И заедно вечно ще останем,
измежду детелиновите листа,
един до друг пред всичко ще застанем,
ще ни закриля детелиновата мъгла...

Zatoichi

Да си простим тогава,
но красиво,със сълзи
и нека орисаното ни да става,
нека паднат кристалните сълзи...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

SkitnicaVmoretO

Дори да ме повикат чужди светове,
дори да ме завеят черни ветрове,
не ме оставяй да си ида,
от тебе нищо не видял,
в ръцете си със детелина
спри ме, припомни ми,
че своята душа на теб съм дал...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И в чужд свят с теб отново ще живея.
Заедно ще бъдем през бури,огън и вода.
Защото само с теб аз ще оцелея...
Защото ти за мен си любовта...
И ако ветрове от ръцете ми те изтръгнат,
знай,ще те търся,цялата земя ще преобърна...
За да могат ръцете ми да те прегърнат...
За да мога отново до мен да те върна...

{dulgokoska}

Ти си до мене в полъха сияен...
Моите устни ти галят листата...
Неспокойният удар пак се повтаря...
Сърцето предава сладостта на душата...
И пак те откривам, и пак ме опиваш...
Алкохол ароматен наливаш във мене...
Детелино красива, с вятъра немирен...
Обикаляш света... а мъгла в мен се стеле...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

ще разсея мъглата
от твоита душа
щом те прегърна,
ще ти преобърна света.
Навред аромата
на зелена трева
във теб ще попие
да ти отнеме страха,
че не ще те открия
сред гъста мъгла
нито  посока
към теб да вървя...

edin_zabraven_mig

Не се бой от мен!
Аз те обичам ...
Със дъх спотаен
пред теб кленича.
Ела, обладай ме,
аз цяла съм твоя!
Страстно желай ме,
открадни ми покоя.
Нежно прегърни ме.
Искам те тук и сега.
Със страст обгърни ме,
твоя е, мойта душа.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

SkitnicaVmoretO

Аз бих дошъл без страх  и без задръжки
единствено ако ми кажеш ти,
че сред ухание от детелини, пак мъглата
нашата любов ще възроди.
Сега от теб зависи да си моя,
сега от теб зависи да те търся и да те открия
с ръце от нежност пак да те докосна
с целувки шията ти да покрия...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ела в леглото ми от детелини...
Любовта ни като феникс отново ще се възроди.
Колко много ме обичаш прошепни ми
и от детелинов прах тя ще се съживи...
Щом от мен зависи дали ще бъда твоя,
тогаз чакай ме,ще те намеря.
Не ще ме спре дори и пороя,
без топлината ти в мрака треперя...
Докосни ме с нежните си ръце...
Целувай ме до лудост ти.
Аз подарявам ти своето сърце
и обричам на теб всичките си мечти...

SkitnicaVmoretO

На мен не се обричай...не изцяло,
а нещо остави си да те пази
от мъглата. Инак ще останеш
беззащитна щом ме няма.
Но подари ми тази нова среща,
вземи сърцето ми със нежността на детелина,
не ми дарявай повече разлъка,
не позволявай пак да си замина...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Беззащитна съм без любота ти,не крия...
Само ти от мъглата можеш да ме спасиш.
Само с теб сили имам болката си да убия...
Ако от мен си тръгнеш жестоко ще ме нараниш.
Затова не ще ти позволя да го сториш.
Сърцето ти като детелина в ръце ще държа,
не е нужно за обичта ми да се бориш,
защото аз отдавна ти подарих любовта...

{dulgokoska}

А подаръкът назад не се връща...
Затова в ръцете си държа залога...
Любовта - детелина ще поскъпва...
Но да се замени, продаде... не можеш и не мога!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."