"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

me4tatelka

Не! Не тръгвай! С мен остани!
Целуни ме.... Повярвай!
Истина сме аз и ти!
Детелина с четири листа намерих
и си пожелавам
с теб да бъда и
не съжалявам!
Ето подарявам ти я!
Нека бъде наша сбъдната мечта
тази детелина с четири листа!...
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

{dulgokoska}

Сред морето детелиново...
В мрежата рибарска...
Попадна цвете мимово...
Лилията кралска...
Бяла и ефирна...
Мене тя увлече...
И четирилистната ни детелина...
Остана Там... далече...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gangsterkata

...Но това не значи ти да тръгваш!!!
Стой при мене,инак уверяам те ще сбъркаш!
Да,така,седни до мен,седни,
защото детелиново момиче на теб целувка ще дари!
Целувката ми вълшебна е,защото
детелинова мъгла крие се дълбоко,
нейде вътре в моето сърце,
и шепти на твойто "Обичам те,"...

{dulgokoska}

Шепот красив... и малко див... елегантен...
Капка фалшив... но задълго галантен...
Нежност от него на целувки струи...
Детелинени устни... ако можеш ги спри...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


edin_zabraven_mig

Не мога и не искам да спра
тази целувка, тази неизбежност,
дори и да трябва да умра,
заради последна капчица нежност.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

me4tatelka

Целуваш ме... затварям аз очи
и потъвам сред безброй мечти...
Вървим усмихнати със тебе по поляна
със килим от детелини цялата застлана...
И всичко е така красиво...
И с тебе сме така щастливи...
И никой няма да ни раздели...
Дали са това само мечти?...
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Gangsterkata

Не,не мисля,виждам аз че ме обичаш,
че без мене трудно вечер ще заспиваш,
спокойно,вечно ще сме двама,
с сън от детелини в замяна...
[heart__] [heart__] [heart__]

{dulgokoska}

А този сън дали реалност се нарича...
Илюзия ли остава, щом някого обичаш...
Свежестта зелена все някога увяхва...
И дори късметът със сигурност ще "крахне"...
Затова събирам днес букет от детелини...
Щом изсъхнат не изхвърляй ги... а в сърцето остави ги!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И губя се аз в детелиновата мъгла...
Не мога пътека към теб да намеря...
И търся те измежду детелиновите листа.
Студено е,щом те няма,макар да имам зелена постеля...

SkitnicaVmoretO

Търси ме, никога не се отказва,
все някой ден ще ме откриеш
и ще ме хванеш за ръката
ще тръгнем двамата щастливи -
далечни сенки във мъглата....

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Щастие носи четирилистната детелина,
затова хиляди четирилистни ще си набера
за да съм щастлива,за да те имам...
И с теб да се изгубя в детелинова мъгла...

SkitnicaVmoretO

Не хиляди - една, единствена ти трябва,
за теб я пазя в свойте ръце,
ела...вземи я, тя е твоя
а с нея давам ти и моето сърце....

{dulgokoska}

То също е зелено с аромат на свежест...
Макар и да изкара зими все поред...
Ледено запази се... красив му е скрежът...
И да се разлисти вече му е ред!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ти си моята четирилистна детелина...
Ти,обич моя...Ти и твоето добро сърце..
Толкоз съм щастлива,щом до мен те има
и не ще бъдат празни моите ръце...

{dulgokoska}

И не ще боли, защото със сиропа...
Изстискан с любов от твоите листа...
Раните дълбоки ще превържеш на порока...
И чакайки да заздравеят ще рисуваме мъгла...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."