ИГРА: "Тренировка за поети"

[mitkonice]

Усмивките си няма аз да скрия
и погледа студен ще разтопя
щом радост блика пъстрокрила
зад вашите изпълнени с поезия слова

[GLaMoUr]

Студен ще разтопя сърцето си,
щом ти си в моите ръце,
Студен ще се разлея като лава,
...от твоите целувки, по моето лице...

[иринка]

Ще се разлея,като цвят от пръсти на художник
ще се измия после,като светлите бои...
Ако ме нарисува с устни само може,
да спра да се страхувам и да ме боли...

[GLaMoUr]

Пръсти на художник имаш -
прокарваш ги по кожата ми бяла,
и в миг превръщаш я в червен сатен,
Пръсти и на скулптор - когато ме погалиш,
като статуя се вцепенява всичко в мен...

[иринка]

Червен сатен в очите ти гори...
И сякаш отражение на ярост е във тебе..
Сълзи ли са това?Или усмивки...Надали!...
Кръвта ти е заспала...А душата дреме...

[Kiti_f]

Надали самотата в мен е заспала,
надали е намерила новият път!
За дълго е мен се бе вселила,
но не веч мен ще издига в страшния съд!

:arrow: Новият път

[GLaMoUr]

Новият път е само илюзия,
заблуда,след която с теб бързо вървим...
Нова пътека - кой ли потърси я,
По прашните й калдъръми зная, ще се разделим...

[XpacTa_lavista]

От ходене по калдъръми
протъркаха се всички стави.
Море от блян, борба във тръни,
сърце-асфалт и стълб от лава.

[RAZLICHEN]

Душата ни по-черна от асфалт...
по-груба,сякаш с арматура...
забрави песните на бард....
и потопи се в субкултура...

бард

[XpacTa_lavista]

Обувките изтъркани. Довчера
бе странстващ бард в тел бодлива.
И тактът звучен, нежен и отмерен
превърна плета в цветна нива.

[Qween of the black hearts]

отмерен е всеки твой жест,
премислена всяка дума
във тебе няма грам импулс
сърцето ти не знае що е рана...

[{dulgokoska}]

Импулс ли е да се засиля към ръцете ти...
Които са отвъд една тъга...
Може би се мъча от безвремнието...
Което ни дели... на сетива...

[Devil`s Bride]

Ти сети ли се детските ни дни?
И мечтите ни бяха тъй отдавна.
Времето минаваше с безгрижните игри.
Криеницата тогава беше ни забавна.

Ти помниш ли как заедно растяхме?
Тайните писахме на лист и закопавахме ги в двора.
Един за друг непрестанно се държахме
и да се смеем не срещахме умора...

А после - ти нататък, аз насам.
Нашето детство сякаш избледня.
Дали като мен и ти се чувстваш сам?
Пази ме пак да не се изгубя във ръжта.

[{dulgokoska}]

Криеница. А очите са отворени...
Гледайки в посоката Обратно...
После тичане. И празно гонене...
Земята се върти. Ще ме дочакаш ли?!...

[XpacTa_lavista]

Дочакаш ли наесен синсемила,
дали си закъснял пред себе си?
Оплел ли си напролет свила,
пред другите дали по-беден си?