ИГРА: "Тренировка за поети"

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Онзи букет от чувства увяхна.
Отминалите моменти притихват.
Спомените. Как да ги премахна?
Знам, чувствата сами ще утихнат.

[Qween of the black hearts]

сами ще успеят път да пробият
през толкова мрак и тъга
любовните чувства сами ще открият
че се раждат отново като в утрин роса...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Като в утрин роса се стича по мене.
Преоткривам се в шоколадови очи.
Един човек успя всичко да ми вземе.
Сетне всичко свое той ми подари...

[{dulgokoska}]

Сетне всичко е безснежно...
Черни точки по ръцете...
Остатъци от скъпа нежност...
Цената в дупки ги облече...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

В дупки ще пропадаме. Все още.
Всеки път дъбоки изкопи и ями.
Сменят се без време студените нощи.
Не остана и капчица от теб в кръвта ми.

[{dulgokoska}]

И капчица мен би ми натежала...
Прашинка да е и ще рухна...
Отвътре всичко ми изяде...
Този Фалш, днес дишам куха...

[nejno_angel4e]

овътре всичко ми напомня за нощите...
и все още нещо ми трепва..
онези слънчевите и дъждовните..
а днес искрицата ми някак странно блесва..

[{dulgokoska}]

Искрицата е някаква звезда...
Която няма право да обича...
Аз търся своя Лунна светлина...
И стигна ли я... спирам. Имам всичко!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Лунна светлина се стеле над тела ни.
И шепнат устните, потънали в забрава.
Дали отново ще забушува кръвта ни?
Винаги след края всеки сам остава...

[{dulgokoska}]

Потънали в кръв /от много безсъния/
Нашите /твойте и мойте/ очи...
Търсят да видят едно новолуние...
Но няма небе и няма звезди...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Ново небе си имам от днес.
Звездите сама на него ще си закача.
Съмнението всеки път взма превес.
Къде се е скрила моята Луна?

[{dulgokoska}]

Моята Луна е тиха мисъл...
Която крие свойте чувства...
В облаците на ранимото...
Най-красивото Изкуство...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Ранимо е сърцето на Човека.
Често пъти без кръв кърви.
Съдбата на влюбения никак не е лека.
Ала няма кой да го спаси...

[{dulgokoska}]

Няма кой да отблъсне ръцете...
От болните слаби листа...
Те опадаха с тежката есен...
Заразиха с умора дланта...

[RAZLICHEN]

На площада след тежката есен,
заиграха снежинките бели...
леки...сякаш са песен
за пречистване...сЪлзи пролЕти...

песен