News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Страст тялото ти е изяла...
И вече няма плът по тебе...
Дето с нежност да припламва...
Похотът е хищник. Вреден!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GLaMoUr

Припламва свещ,
а восъкът се стича,
разтапя бавно всички сетива,
И само миг, безмъслвен копнеж...
Напомня какво ще се случи сега...
Да вървим все така дълги нощи и дни,
покрай много Слънца, покрай много Луни,
за да можем да кажем в най-последния ден :
Аз бях винаги с Теб и Ти винаги с Мен!

{samotnata_krasavica}

Стича се сълза по лицето ти нежно,
плъзга се плавно по нежната ти кожа,
чуди се тя кога ще стигне края на образът ти снежен
и дали някога въобще ще разбере от къде е произлязла.
....With the music in her heart
She is breaking every ice.....

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Образът ти снежен в мен остава да гори.
Любовта изпотъркана във вените ми тлее.
Трябваше ли сърцето ми да изгори,
за да продължи вечно да живее?

{samotnata_krasavica}

Вечно да тъгува някой,
това не е редно.
Вечно да любува някой
това вече е редно.



Не е много хубаво ама.......
....With the music in her heart
She is breaking every ice.....

GLaMoUr

Не е редно да бягаме един от друг,
Не трябва да се крием,
Да спотайваме поглед през рамо,
Не е редно да стигаме до тук,
Би трябвало да бъдем прями...
Да вървим все така дълги нощи и дни,
покрай много Слънца, покрай много Луни,
за да можем да кажем в най-последния ден :
Аз бях винаги с Теб и Ти винаги с Мен!

{dulgokoska}

Стигаме до тук и... да се пуснем...
Ти - на суша, аз - докрай в вода...
Какво като брегът разсича Пустото...
С теб не искам нищо да деля...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


gabi_gabi

Разсича с меч блестящт
моминското играещо сърце.
Този момък просещ обич
със сбръчкано от мъките лице.
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

RAZLICHEN

Посърнал пак от мъките
е старецът,загледан във ,,преди,,..
във близките му ,,скъпите,,...
а в бъдещето няма негови следи...

следи
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

RAZLICHEN

Не ни останаха следи...
изгубили сме вече ключовете...
Ще могат ли пресъхналите ни очи
да видят в други цветовете..?

очи
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

reinbow

Очи... видяли толкоз много,
а за едно останали тъй слепи,
във другите очи искра от обич...
и не видяна спря да свети...

RAZLICHEN

Разумът ни прави слепи,
еднакви и себични...
Но щом искрата свети,
сърцето прави ни различни...

различни
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

reinbow

Различни и ... самотни,
сами сред толкоз много (други),
как да се справяме с живота,
а с любовта (сърцето ми се чуди)...

RAZLICHEN

Сами...с въпросите,
а отговорите дали са в нас..
не можем повече да просиме
от ,,другите,,...боли,не искам да съм Аз...

Аз
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

reinbow

Аз съм тази, която от болка
всяка вечер до късно не спи...
Аз съм тази, която започна,
моля те ти да ми кажеш... спри...