ИГРА: "Тренировка за поети"

[{dulgokoska}]

Изкриви ли се устата ти от мъка...
Недей се дава, нека е усмивка...
Защото другото е твърде /твърде!/ скъпо...
И не струва... като много мислене...

[Unforgotten`feeling`f]

Твърде те искам, за да те пусна.
Твърде боли да те имам...
Болката е прекалено вкусна,
Горчи ми твоето име...

[GLaMoUr]

Горчи ми спомена за тебе
и не мога днес да се съвзема.
Опитвам мислите да събера,
но пак тъга ме обзема...

[{dulgokoska}]

Гоним небето от малкото място...
Което заема в живота ни - пръст...
И кълнем, и се молим, и плачеме...
Жалко!...
Че ни чува и бяга със слънце, със дъжд...

[GLaMoUr]

Бяга със слънцето последната дума.
Идва с нощта тишината безкрайна...
Но зная, че утре пак ще ме целунеш,
пак ще ме обсебиш в утрото омайно...

[{dulgokoska}]

Ще ме обсебиш, Нощ, ще ме погълнеш...
В красивите пътеки на плътта си...
И, може би, там някой ще ме лъже...
Че имам мъничко акъл във глупостта си...

[GLaMoUr]

На поста си войника сам е,
държи уморено пушка в ръка.
Мисли само за едно - за нея...
Напипва спусъка и гледа към цевта...

[{dulgokoska}]

Спусък, пръст, нечуто "сбогом"...
Егоизъм и цена...
Която ще горчи от гроба...
На близките в уста...

[GLaMoUr]

Егото ти, зная, нараних,
Но нима не виждаш - станах на развалина,
И чувствата ти, зная, че убих,
Но ти пръв нарани любовта...

[{dulgokoska}]

Развалина е цялата идея...
Че има още ценности /не цели!/...
Които са достойни. Не, не смея...
Да си помисля колко сме умрели...

[GLaMoUr]

Колко сме умрели,
без капка живинка...
Един другиго, всичко сме отнели,
Дори и свойта самота

[{dulgokoska}]

Живи са на сухото и раците...
И рибите, и твоите коси...
В които плуват детските мераци...
Да стиснеш в шепа пухкаво звезди...

[GLaMoUr]

В шепа пух държа,
и не искам да го пусна - ще се разпилее,
Той е толкоз нежен, беззащитен,
а навън, свирепият вятър вилнее...

[{dulgokoska}]

Вилнее зората сред нощни руини...
И злият и' шепот кънти и пълзи...
Из всичките скрити дълбоко, с години...
Интимни усмивки... По лежащи стени...

[GLaMoUr]

Дълбоко се губиш във мене,
изтръпвам от твоята мощ.
Душата тръпне и стене,
в желание, в пияната нощ...