ИГРА: "Тренировка за поети"

[неземен]

 [inlovee]
Провери!
Какво да проверявам...
Та ти на клетва измени
сърцето си сама  смени.
Да плача само от страни
ЕДНО ЕДНИЧКО ми остави.

[{samotnata_krasavica}]

Eдно едничко нещо на света ми остана,
то ми дава сили да продължавам,
то ме вдъхновява и крачка напред да подавам,
то е твоята любов голяма.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Светът вдъховява ме. И тръпна
под омайните звуците на любовта.
Довчера бях безпомощна, безпътна.
Но ти намери ме. И щастлива съм сега.

[неземен]

 [molitva]
"Щастлива съм!"-Да вярвам ли в слова
и в тази твоя закъсняла изповед.
Защо отдавна не каза ми това,
а днес го казваш,казваш едва,
когато лодката семейна потопихме.
И бърза всеки сам по своя път,
за срещата далечна...НО ОТВЪД...

[GLaMoUr]

Под звяра детенце спи,
Безпомощно, прикрито от безчуствие,
С идея, някой да не го рани,
Пазителят във звяр се е превърнал - без съчуствие...

[неземен]

Пазители,това съм аз,това си ти
на нащто щастие вълшебно.
Настъпи царството НА НАШИТЕ МЕЧТИ.
По-щастлив от мене нема...

[{dulgokoska}]

На нашите мечти видях им края...
Порастване без капчица инат...
И много мъдрост, до върха на кладата...
Където пушек вдига се, кат Ад...

[{samotnata_krasavica}]

До върха ще стигнем.....
Каквото и да ни струва....
Двама с теб ще се издигнем....
Високо над света....

[{dulgokoska}]

Да издигнем тази клетва-грешка...
В своите очи от чак нозете...
Не е важно други да я вземат...
Само ние, там - с сърце в ръцете...

[elf`s_soul]

Докосват грапавата пустош сива
на истудяла от преди години,
дирена от рано трайност дива,
изхабени сетива едни...

Изплакват сухи сълзи черни
рисувани от глуха четка
и виждани от мисли гневни,
онези пазените в клетка...

[{samotnata_krasavica}]

Сухи сълзи в клетка се ронят,
бавно падат една по една,
тежко стоварват се върху грапавата броня,
седяща под люлеещата се килия.

[FaLLeN_AnGeL]

Удрям с юмруци в грапавата броня
на моето сърце...
Как искам да спра да му се моля
раздирам го с моите ръце...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Раздирам го в тъмното. Нека свети.
То е моят едничък лъч надежда.
Най-чувствен сред всичките поети.
То в чуден свят ни отвежда.

[Qween of the black hearts]

След всичките виелици,бури...
След облаци от дим и от прах
След хиляди постъпки щури
търся пак тебе и теб искам аз...

[phibi]

Постъпки щури, детски звънък смях
и два пъти по много мисли луди -
с това е пълен до върха си моя свят.
И точно със това аз съществувам.