ИГРА: "Тренировка за поети"

[Qween of the black hearts]

Ръката ми докосва твоето лице
и споменът за теб се връща
затуптява бързо моето сърце
жалко-само спомени прегръщам

[{dulgokoska}]

Спомени прегръщам и тъча...
Лъхове от минали години...
Не е редно да отдалеча...
Сърцето си, задето е зазидано...

[Qween of the black hearts]

Редно ли е тъй да страдам
да бленувам нечия усмивка
редно ли е в бездната на болката да падам
отново и отново докато стана бетонна отливка

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Бетон изливам на сърцето.
Нека стане твърдо като камък.
Не ми е притрябвало небето,
щом зная, че всеки миг е кратък.

[Qween of the black hearts]

Всеки миг е тъй прекрасен
тъй изпълнен с топлота
макар живота да е нелесен
щом до мен си има красота

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Нелесен път избрах пак . Защо ли?
Два остри камъка брашно не мелят.
Омръзна ми от толкоз катастрофи.
Мечтите ми искат свободни да живеят.

[{dulgokoska}]

Да живеят душите...
Те поне заслужават...
Не предават плътта...
Не разделят ръцете...
Да живеят... но не...
Както бяха сърцата...
Разделени на няколко...
Събрали пътеките...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Бяха няколко. А всички се изпариха.
Надеждите умират винаги от изнемога.
Студени ветрове в мен се настаниха.
Да продължа пътя си /без теб/ не мога.

[{dulgokoska}]

Из теб се скитам и не съм звезда...
Брънка от веригата в мълчене...
На твойте устни мъничка следа...
И няма вече... търсене след мене...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Следа след мене ще остане.
Но дали в ума или в сърцето ти?
На другите любовта раздаде...
за туй те изпуснах от ръцете си.

[RAZLICHEN]

Със ръцете си изваях
твоя скулптура от лед...
моето сърце накрая,
сложих И...да бъда с теб...

с теб

[Qween of the black hearts]

С теб живота беше странен
преплетен с вълнения и малко тъга
ала ти сега отпиваш жаден
глътки малки-тиха самота

[{dulgokoska}]

Тиха самота ме гледа влюбено...
И гали ме със нежност на дете...
Не съм сама! Не съм! - кому е нужно...
Залъгване... сгушвам се на две...

[Qween of the black hearts]

Не съм!Не съм и никога няма да бъда
туй що искаш от мене
свободата да оставя не мога
тежки вериги не искам да нося

[{dulgokoska}]

Тежки вериги краката му стискаха...
И пускаха кръв, и горчаха...
Но той се изправи, застана над писъка...
И се усмихна на/д/ Ада...