ИГРА: "Тренировка за поети"

[{dulgokoska}]

По-беден от църковна мишка...
С мен ще бъдеш във ръцете...
Време е да си отиваш...
Време е да си бездетен...

[Zatoichi]

Да си отиваш,да се връщаш
е човешката съдба такава,
а идеалите ни неприсъщи
тлеят между лед и лава...

[{dulgokoska}]

Неприсъщи са ти думите...
На "сбогом" и на "виж"...
Ти си винаги отвръщащият...
И вечно сляп си. И болиш...

[hide`and`seek]

Винаги отвръща мълчаливо,
кима с русата глава -
"Слънчогледе, пак те питам!-
Слънцето обича ли цветя?"

[{dulgokoska}]

Слънцето обича да се крие...
В пухкавите длани на небето...
Недей да плачеш, нито да го викаш...
То знае как да стигне до лицето /ти/...

[gabi_gabi]

Пух и длани нежни..
това остана от последния ми мъж.
Мечти, усмивчици небрежни
начупени от него някак.. изведнъж..

[{dulgokoska}]

Това ми отражение се лъже...
Как би могла Луната призори...
Косите си на плитка да завърже...
С всичките умиращи звезди?!...

[dylgokoska]

Призори, по тъмно още,
когато погледнеш навън,
си спомняш с усмивка за снощи,
макар спомена да е за сън.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Сън ли си. Или те има?
Някъде надълбоко в мен.
Мислите ми ти превзимаш.
И пак си толкова студен...

[dylgokoska]

Толкова си мил и нежен,
и в същото време-студен,
мислещ,ала и небрежен,
близък и така отдалечен.

[dylgokoska]

Чужда знам за теб-не съм.
Близък си ми също ти.
И когато заедно сме навън,
способним сме да полетим.

[XpacTa_lavista]

Не от космоса, а от общата връзка
почерпах любов, сила и знания...
Със позитив се къпах, плясках, пръсках,
че заедно ще сбъднем всяко начинание.

[dylgokoska]

Знания за места недостижими,
тайнствени,далчени, прекрасни.
За сетивата остават незрими,
ала докосваме ги с душата.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Сетивата притъпени са. Но пари.
И пет пари не струва любовта.
Задушава ме последната цигара.
Как без теб ще продължа?

[dylgokoska]

Последната сълза ми взе.
Тръгна си без нито дума.
Всичко свято ми отне.
Душата ми като гума
спукана сега издиша,
болката, която изпитвам
не може да се опише.