News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Arwen

Беше ми приятел, плачеше със мен...
А сега, кажи ми защо ме гледаш така студен...
Нима я няма вече дружбата ни свята?
Нима отиде си с онази моя сълза в нощта пролята?
Беше ми приятел... исках и повече да си...
Исках заедно мечтите си да споделим...
Жадувах сърцето си да ти даря...
Мечтаех с теб да бъда дори и след края на света...
А сега си отивам, премаляла от болка...
Нямам сили да кажа "сбогом"...
просто си тръгвам без да те поглеждам...
За последно само със мисъл те докосвам...
Отивам си... а ти ме гледаш...
В мрака лека, по - лека се скривам,
...а ти ме гледаш...
Сърцето си ти врекох, нима не разбра?!
Загубих те, преди да съм те имала...
Но... ти ли извика в мрака "върни се"...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ти ли извика в мрака "Върни се"...?
Нима наоколо отекна твоя глас?
Ти ли през сълзи помоли "Спри се"?
Нима си ти?Или полудявам аз?

Devil`s Bride

Полудявам в нощите безлунни...
полудявам в своята тъга...
в главата ми бушуват мисли богохулни,
но оставам с отчаянието си сама...

Полудявам в нощите сиротни...
полудявам в свойта самота...
страховете ми дори остават тъй самотни,
в душата ми за миг се възцарила тъмнина...

{dulgokoska}

Страховете ни правят по-смели...
В едни по-други постели...
Показват ни колко държим...
На живота, дори и щом спим...
И така научаваме, че страх...
Е смелостта да съзнаваш все пак...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ToHuTy

Пак .. пак изпитвам страх да те обичам ..
боя се в клетви да се вричам!
Сърцето си продадох .. с теб да съм!
И летя напред .. но пак сама съм!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Пак сама съм,а теб те няма.
Пак сълзи пълнят моите очи.
Всичко помежду ни било е измама.
Защо от любовта винаги боли?

Arwen

Пълнят се белите ни светове с черни цветове...
Всичко губи се в мрака незрим...
Изчезва любовта... а имало ли е такава...
Може би е била само моя заблуда... жалка мечта...
Химера, илюзия, измама...
И сега отново да ръба на пропастта стоя сама...
Да викам ли, да плача ли???
Или да се примиря... със загубата...
Да полетя надолу към черната бездна
и да свърши всичката болка...
Не съм ли за теб?
Не си ли за мен?
Нима всичко се превърна в черен мраз,
а аз замръзвайки продължавам да викам името ти без глас...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Жалка мечта в ръцете си стискам...
И гледам през шепи затворени... тъмно...
Но там лежи Тя... зная и искам...
Да отворя и видя, че се смее безмълвно...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Зная и искам,искам и зная!
    Целия свят във дъга да оплискам -
                                           това искам,
а когато усмихнат се всички накрая,
     не ще се за нищо покая -
                               това зная!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Когато накрая усмивка последна...
По устните мои бегло пропълзи...
Ти наведи се... с думите следни...
"Цял живот се усмихваше, сега ме целуни!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

По думите,които ти
от мен - заблудения - си пожела,
осъзнах,че на раменете ми цъфти
чифт жадуващи крила!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Жадуващи крила на длан...
Лежат, ела и ги вземи...
По мярка са на ръста цял...
Що Човек се казва... Точно Ти!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Точно ти от боговете си избрана
да радваш моята душа,
но,уви - все не мога да те хвана,
все във сметките греша.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Във сметките ти влиза нещо...
Дето скрито си остава...
Или пък разбрано е погрешно...
Кажи ми как и аз със тебе да го хвана?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Или да хвана пътя,
или пък своята глава
и с хъс да се запътя
към София...пеша!
Това умът нашепва
но май е полудял,
отново глупостта залепва
по черепа ми бял...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.