ИГРА: "Тренировка за поети"

[неземен]

Която се крие и песнички пее
далече, далече. Далече съвсем.
А аз се загубих,ума си загубих по нея.
ДО КОГА ще ме мамиш ти мен.

[MISTAKE]

До кога любовта ще е несподелена
и сълзите ще капят от мойте очи?
До кога ще продължавам само в съня да се смея,
а в реалноста толкова силно да ме боли?

[анонимко]

Любовта боли
и много моли
да я приемем в сърцата си
и чрез нея да правим децата си

[MISTAKE]

Децата в днешно време живеят без да мислят.
Живота им минава , по кафетата да киснат.
С алкохол или цигара отново във ръката,
живеят ден за ден , а бъдещето чака.

[неземен]

 [twist] [dance4] [molitva] [reeeev]

Татко носи,МАМА МЕСИ,
да живей труда.
Живот такъв  интересен-
накъде така деца...

Животът ще ви смачка,
ще роните безброй сълзи.
Вии лесна ще сте плячка
на наркомани и съдии.

[TREXY]

мама меси, щот
тати се обеси
и двамата се мразят
и все в дълбоки води газят,
но опасно стане ли се пазят

[poetry_in_motion]

Двамата се мразят...
Сънят и будната мечта..
Аз ги търся всяка вечер...
Да ги видя ръка за ръка...
Ала сънят пустее самотен,
отхвърлил всяка ласка и зов....
Той иска да бъде сив образ....
На съзнанието,на ежедневието сам роб...
Не желае да има другарче...
Една будна мечта....
Която през деня тъжна белее,
а вечерта на звездите дарява сълза...
И така...Аз избрах...
Да не мечтая,когато сънувам...
И да не търся в мечтата съня...
Нали двамата се мразят...
А омразата-тя убива сърца....

[{samotnata_krasavica}]

Когато сънувам изпадам в дълбока тъмнина,
след миг се обръщам и съзирам теб,
в погледа ти виждам нещо различно....празнота,
събуждам се и до себе си виждам те,
готов да останеш с мен до края на вечността.

[poetry_in_motion]

Дълбока тъмнина изтри от небето звездите.
Луната единствена остави да направлява мечтите.
Отвъд...Отвъд облаци сиви и железни окови.
Отвъд....Отвъд черния хоризонт...
Там,зад зидове мрачни,студени...
Луната остана да води мечтите....
Отвъд земния дом

[nikiforetka]

Зад зидове мрачни се крие душата
Не може да се скрие зад гората от страсти
не може да излъже отново сътбата
не може дори да се обърне за здрасти

[{samotnata_krasavica}]

Гората от страсти посреща ни с отворени криле,
мелодия омайваща звучи сред листата,
пътеките с пухове покрити,водят ни до обляно с лъчи поле,
вечно там при чудеса и мечти да останем завинаги.

[неземен]

 [molitva] [pisna miii]
Пътеките покрити
със купища лъжи,
показват колко скрити
са нашите души.

Защо ЧОВЕК ДА ВЯРВА
на него, теб, на мен?
Защо, защо повтарям, 
нарастват с всеки ден?

[{dulgokoska}]

Човек да вярва във човека...
Що за глупост и беля...
Преясно е от памтивека...
Всяка стоплена ръка...
Топлещаща пепели...
И прахта и' разпилява...
Вери, хора и бели...
Вечната човешка слава...

[phibi]

Пиля сърцето си. Господи, спри ме!
Няма сили в кръвта ми -
да текне.
На парчета се спуска дъха ми
и няколко тона отекват
в тъжно-празното място,
в което
дупка с твойте размери прогаря...
Още миг и ще срина сърцето!
Още миг
и ще стигна до края.

[{dulgokoska}]

Парчета отекват /стъклата се чупят/
Дъжд от вини удавя града...
А моята стряха. С сгъстения въздух...
Издува гърдите си.
                         Пълни недра...
Готови за взрив,избождат площата...
Всичките злоби, омрази, вини...
А моята собствена непокорност...
Потапя сърцето ми в сухи води,
които приличат безумно на обич.
                                Бурята чука на мойте очи...