ИГРА: "Тренировка за поети"

[анонимко]

Пареща любов сърцето ми във мъки потопи,
Потопи го, разтопи го и после го изпи.
Безпощадно ме уби с тъга по теб,
да, така убива любовта

[Bamby]

Безпощадно,
слънцето закри ЛУНАТА,
с лъчите си ..и всичките звезди

Без думи,
тръгнах със зората,
а ти дори не каза...
спри!!!

[Smille]

Луната спи със отворени учи,
втренчен я гледаш ти.
Умаяла те е внезапно,
и то не за кратко.
Пълнолунието светло СИЯЕ
със звездите си играе!

[T]

Сияе твоето лице...
Усещам го много добре...
С очи премрежени не мога да те зърна...
С ръце трептящи не ще да те прегърна...
Но сърцето - то е моят ориентир
То вижда как силно грееш безпир...

[неземен]

Ти ми беше ориентир в живота,
надеждата за честност и добро.
Но всичко днес загубих аз, защото,
играла си със мене дяволско хоро.

И вече аз на никоя не вярвам;
не вярвам в дявол, нито даже в Бог.
Нещата винаги, отново се повтарят.
Бях сляп, прогледнах, след този твой урок.

БЯХ СЛЯП...

[RAZLICHEN]

Бях сляп,очите защо са..?
Не вярвах на думи,нежни слова...
Големи лъжи във много въпроса
и истини в МАЛКИ НЕЩА...

[lili_li]

Бях сляп,очите защо са..?
Не вярвах на думи,нежни слова...
Големи лъжи във много въпроса
и истини в МАЛКИ НЕЩА...
......................................................
В малки неща и полуистини
превърнахме дните.Не вярваш.
Живееш обърнат назад,
душата до кокал изгризваш,
стъпкваш сърцето и тръгваш
на някъде пак...

[RAZLICHEN]

Стъпкваш сърцето,завързваш мечтите
за разума...сякаш е котва...
Поискахме много от ДНИТЕ...
морето превърнахме в локва...

[lili_li]

Стъпкваш сърцето,завързваш мечтите
за разума...сякаш е котва...
Поискахме много от ДНИТЕ...
морето превърнахме в локва...
.........................................................
Дните без теб са безкрайни.
Самотни,тъжни песни запяха.
Очите притихнали лодки,
очакващи своя моряк...

[RAZLICHEN]

Тъжни песни...сирените
пеят за теб на раздяла...
СТУДЕНО Е ...тръгва по вените
самотата...към сърцето ми спряло...

[lili_li]

Тъжни песни...сирените
пеят за теб на раздяла...
СТУДЕНО Е ...тръгва по вените
самотата...към сърцето ми спряло...
.................
Студено е,изтръпвам до кости
в самотните нощи от теб
непрегърнати...
Не казвай,"Лека нощ",
не се сбогувай,не обръщай се.
Едва ли ще е лека тя.
В ума се блъскат уморени мислите
дочаквайки зората на деня.
Нанизвам леко думите
гердан ще си направя,
против уроки и самота.
Остават празни листите
от твоите писма,
(който не написа).
Опразвам бавно вазите
(онези с не поднесени цветя).
Венец,хербарий правя си,
затварям ги във книгите
наречени "Съдба".

[неземен]

Съдбата ни не е във книгите,
нито скрита в празни листи,
с ненаписани писма.
За да си наистина от силните
съдбата си пиши,пиши-
със сърцето си ПИШИ... САМА.

[RAZLICHEN]

Напиши ми и за времето,
дето го СЪНУВАШ с нас римувано...
Несама...намерила спасение
в споделеност с думите рисувана...

[lili_li]

Сънуваш очите ми,
дяволски черни са...
Много трудни за искане.
В рими са вплитани и обичани.
В нощи самотни  посрещали
изгреви.

[RAZLICHEN]

Вплитани в думите блянове,
плахо на тебе наричани...
Надеждата бие по чанове,
мълчали до днес в необичане...

плахо