ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Сподели ме, Тъга, с осиротели пътеки...
Полей ме върху паднали листа...
За да разцъфна у всичко и у всеки...
И да напомням твойта красота...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Напомням твойта отразеност,
кога сезоните се превъртят
и в мене всяка подреденост
разпилява се за кой ли път.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

За кой ли път отива карнавалът...
Към грозната си същност на пародия...
Аз казвам, че оставам, оцеляла съм...
Отказвам да запълня ти пробойните...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Отказвам да приемам белите
фасади на безкрайната пасивност,
които мачкат хладно оцелелите
снежинки на моята сетивност.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Снежинки върху устните танцуват...
Не е валс по нота реквием...
Хладно утро, въздух и студена съм...
Легнала завинаги у мен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Въздух,огън,земна пръст,вода,
всички елементи ще забъркам
и дори да се получи някоя беда,
знам,не ще си в тоя изор сбъркам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пръст ще падне, шепа и трохи...
Семе в празна зона да посеят...
А щом прелеят близките реки...
Гора със тъмни сенки щe налеят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тъмни сенки с пенести лъчи
танцуват нейде по средата
във която сивотата се върти
и не лъхва лъх дори сред тишината.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

RAZLICHEN

Позабравени сюжети
лъхат на изгнил декор,
сцената е цяла в силуети,
пеят мълчаливо в хор...

хор
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Хор гълтачи сабите приготвят...
Тънки, с остриета от лъжи...
Щом ги лапнат, миг ще се проточи...
За да се ливне в хорските очи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Осморки се вият без алгоритъм,
ще се преливат друга във една.
Ще спират се, отново ще залитат,
ще се проточат кръгове в жита.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Кръгове рисуват под очите...
Себеиздайни мене синила...
Опитвам да не мигам, но магнитът...
Откроява слабост... с лекота...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не мигам,когато лъчи ме пронижат,
слънцето за болките си не коря,
искам сал' лъчите му да се погрижат
с болките и аз да изгоря.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Горя в дъжд и ветрове.
Изгаря плътта ми до основи.
Къде си спасение? Къде?
И двамата сме толкова виновни.

{dulgokoska}

Напитка от патладжан...
Предлагат в кварталната кръчма...
Съставките - бой са и кал...
На смелчаци се тя препоръчва...

[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."