News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Думите са сенки,сенките на вятър
и бързо с него се разтапят,
думите са фикции,лъжа,измислен театър,
който в хаоса потапя.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

RAZLICHEN

В хаоса от словосъчетания,
с безброй заучени клишета,
крият политици своите незнания
и своята духовна несрета...

крият
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

XpacTa_lavista

Омръзна ми от счупени звезди,
от гамата слепци без дрехи.
Омръзна ми в душите ни бразди
да правят без да търсят те утеха.

Омръзна ми от хората, които
във свойта прозорливост често бъркат.
Омръзна ми да крият си чертите
и с думите си каши да объркват.

Омръзна ми да бъда все измръзнал
и аз пак блъскам с тази грозна кирка.
Но зная ли...нявярно ще побързам
и виждам в себе другите прозирки.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

иринка

Бразди по кожата ми-от неискане.
По вятъра ми се полепват нерешения.
А той дълбае в мен бразди-неистово.
Наказвано е всяко прегрешение.

XpacTa_lavista

От ситния пролетен прашец
по устните ми дъхове полепват.
И в дрехите от призрачен синчец
недоизлязъл съм, едва се сепвам.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

me4tatelka

Синчец в косите си съм вплела.
Росни капчици се стичат по лицето.
И нищо друго със мен не съм си взела -
само твоят образ свети ми в сърцето...
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

raven-eye

Капчиците - толкова са малки,
а крият страшна сила!
Оцветявайки небето
в цветовете на света,
сякаш амброзия е пила
божествета жена...
Никой не знае какво ще стане утре....

XpacTa_lavista

Колко е ниско наоколо всичко:
всеки звук, и трепет, и тревичка,
каква прозрачност, колко милост има
дори във тази дума зима.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Зима взема стъпалата...
На червените ни есени...
Които хвърлят си листата...
В коша на уморни бесове...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Уморени от твърдост стъпала,
набити, изхабени...
Изчезна лекостта в тела,
а отсрани следи ги време.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Отстрани ще поглеждам, пътеката спи...
Сънува по-сладко очакване...
В джоба ми стъпки, подскачаш и ти...
Мое скрито, добро възприятие...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Чуваш ли се само как подскачаш,
как ритъма си губиш, без да щеш
и как по тялото ми се разплискваш,
на пазвата ми май ще кажеш "Беж"!
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Пазвата е скрила сто змийчета...
И чака да ги пусне по света...
Най- е пряка правата пътека...
Но кривата е друга свобода...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Мерджелее се фата моргана,
а към нея-правата пътека...
Оазисът встрани сега остана,
жаждата ще мъчи навеки.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Оазисът е хубав като блян...
Напоиш ли си мечтите, преболява...
И сладостта от търсене със жар...
Отива си, със него ти изтляваш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."