News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Jane

Тъжна есен тъжно ме проклина...
Дразни всички мои светове.
Заклева ме - сълзите да не минат,
убива ме със огън-цветове..

Клетвите й стигат до очите ми...
Вечно незапълнени, сами.
Не защото са ми некрасиви,
а защото са до дъното в сълзи!

И вместо блясък, някъде в зениците
блещукат неизплакани кристали.
А пълни са- препълнени със писъци!
Радост и усмивка непознали...

Под сълзите на есенните листа...

valia_vn

До дъното в сълзи
моята душа блести,
не море, а океан
имам там събран!
Сърцето може ли само да бие?
Без любов обречено на смърт е то.
Нека то до твоето сърце се свие,
заедно ще бият те в едно...

XpacTa_lavista

Не могат се събра във нея
ни океан или пък низ от пламък,
не мога в нея да се рея-
моята душа е просто замък.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Zatoichi

Замък от захарен памук
с бастиони от близалки,
глъчка,карнавален звук,
шоколади на пързалки.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

RAZLICHEN

Животът си тече реален,
понякога различно карнавален,
от търсене на образ уникален,
забравих своя-огледален...

огледален
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Огледален ден... ще свърши с нощ...
И всичко пак ще се повтори...
Студеното на онзи нож...
Превръзката от думи голи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

След среща със студеното,
сърцето ни в страха удавено,
опитва се да търси нероденото
или пък може би забравено...

забравено
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Забравено име история прави...
Нейде изгубено в ред изгорял...
Такива са много, такива са тайните...
Които крепят ни животеца цял...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Такива са метафорите всички -
объркващи,приканващи,красиви,
жужащи на ухото кат пчелички,
ала крият и понякога коприви.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

phibi

Коприви ще са ми косите - много парят,
когато ги докоснеш, ще болят.
Очите ми ща са два тъмни фара,
чиито кораби не ще намират път.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Zatoichi

Не намират юга
птиците летящи във мъгла,
разбират,че посоката е друга,
когато в края си останат без крила.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

RAZLICHEN

Посока-вярна,
взета от компас,
показва солидарно-
на юг си ти,на север-аз...

компас
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

reinbow

Компасът на сърцето
към твоята любов ми сочи път,
но мога ли да стигна там където
на спомените сенките болят...



истина

Zatoichi

Истина или лъжа да бъде -
дилемата извечна
човека мъчи и оскъдна
екстра е да си човечен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

reinbow

Да бъде истината пътя трънен,
по който с тебе ще открием вечността,
да бъде любовта ни знакът звънен,
за който тръпнат нашите сърца...