ИГРА: "Тренировка за поети"

[XpacTa_lavista]

Оборот след оборот, търкаляне...
Времето-величина неовладяна...
И изтляваш от това налягане,
в което от зората остана...

[{dulgokoska}]

Налягане в гърдите заболява...
Натискът забравя за лимитите...
И чуваш как се пука, как оставаш...
Просто вещ. От времето разбита е...

[XpacTa_lavista]

Защо е декретът тъй странен,
за пристрастеност порочна
към овеществените забрани,
а иначе е сякаш по-точно.

[{dulgokoska}]

Иначе... обичам да ме гушкат...
Без превзетост, без чупливи пози...
Но има ли ги още тез моменти...
Без евтин аромат на жалки рози...

[Афродита]

Евтин изглед сред розите разцъфна...
Дърветата потулиха следите с листа...
А тя в сълзите - душичката и' пуста ...
Докоснах я с нежната роса...

[{dulgokoska}]

Потулиха роса и маргарит...
Продадоха на непознат емоциите...
И станаха Убита и Убит...
Една любов, достойна за всеносене...

[XpacTa_lavista]

Канеше се на възвратност болна,
роклите и дънките да върне...
Преходи през струята достойна
облеклото вехто ще обърнат...

[edin_zabraven_mig]

Вехто облечен, с мръсни ръце
той чака за грош-подаяние ...
За някое щедро, голямо сърце,
за капка милост, състрадание,

но вместо тях жлъчни обиди
получава тъй-жалкия старец,
прояден от комари и гниди,
нищожен, очукан страдалец.

Де милост търси в тези сърца,
почти проядени от корозия?
Не хора, а зверове с имена,
създадени от дланта Божия!

[{dulgokoska}]

Дланта Божия недей отблъсква...
Неверниците днес растат...
И броят им се вече пръска...
Земята тясна е за тяхна плът...

[gabi_gabi]

Тясна плът, душа голяма.
Имаме общ път, но разделя ни яма.
За миг спря дъхът, движение няма.
Гласове ни зовът, но пак ще останем двама.

[RAZLICHEN]

Едно разминаване на двама,
нетрайно,простичко за миг,
съмнениено,само че остана...
избожда мисълта им като щик...

остана

[reinbow]

Остана само спомен...
няма свидел на тази луда страст,
сега останала бездомна...
самотна като мен, от плач останала без глас...

[RAZLICHEN]

Дали пък беше луда страст,
попитай може би сърцето си,
говореше ми все за нас,
лъжейки може би себе си...

може би

[DuDuHka]

Откривам се някъде там -
дълбоко във тебе съм скрита..
Може би изгарям в огнен плам
или пък сред въглени се скитам..

[reinbow]

Сред въглени горещи стене,
гори душата - огнена пустиня
и спомени изгубени в безвремие...
гори душата, а сърцето е изстинало...