ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Праховете се изтупват с много бой...
Хвана ли точилката, се скривай...
Че всяка сутрин иде ми порой...
От нови фикс идеи, че и сили...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Всяка сутрин ставам недоспала,
неискаща да се събужда, да живеее...
Защо ми е изобщо да съм цяла,
когато даже ти не го умееш?
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



XpacTa_lavista

От философките науки израснали
тези, които даже днес ценим,
с които ти и всички сме изкласнали-
не плашим се и още ги делим.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

phibi

Ценим две шепи камъни и сладост,
процеждаща се през ръцете като рима,
която носи тиха и потайна радост
единствено на който я е имал.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Две любови тази сутрин...
Твърде много съм влюбчива...
И разтварям парашути...
От които сипя гад горчива...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Ще сипя чак до утре рими
на кила и на пакети
защото те са най-лечими,
когато са в комплект и със куплети.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

phibi

Куплети бягат ми и пак се гонят
през празните ми листи. И се смеят.
И думите ми пеят тъжен помен,
че някога да пиша съм умеела.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Думите ми пеят, пият...
После криволичат...
Но едно е ясно, щом се скрият...
Става твърде лично...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Щом се скрият очите
от гнева дневен
потъват в света на съдбите,
мечтите и пророчествата-сън учебен.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

phibi

Пророчествата ми не казват истини.
Не ме и лъжат вече, както ми харесва.
Достатъчно! Жреците да погинат!
Сама ще си повтарям некипелици.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Достатъчно със други съм намирала...
Пътища от сладки и бонбони...
Тръгвам си сама и по пътеката...
В която есен-лист със сняг се гони...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Едвам личи пътеката...
На места дори се губи,
но римска е и пази се полеката
и гони се с листа и ноги груби...
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Римска поговорка не научих...
Но пък вярвам във човешкото...
Което вси езици ще поучи...
За да се знаем в леко-тежкото...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Ще дойде ден, когато вси езици
ще станат пак един, едно разбиране,
покълнало в бъзаци,
ще ликвидира всяко опониране.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

phibi

Опониране в света на изключения
е като на обичаш на измисленост.
И нямам право на решения.
Защото всичко мое е излишност.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...