News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

RAZLICHEN

Да бъде-оставИ преди,
щом знакът е за двама,
сега сме-аз и ти,
а после-после няма...

няма
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Афродита

Няма пияната очите ти да вземе ...
Звездите с нежност, потулиха те в мъгла ...
След залеза, росата се усмихна ...
Дочух и полъха в твоята коса ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

RAZLICHEN

След залеза отново идва
образа ти може би вълшебен,
съня ми в твоята съдба надниква,
в огъня на айсберг леден...

в огъня
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

valia_vn

В огъня ще изгоря - На клада!
За любовта готова съм аз да умра!
Нищо, че съм още млада,
водете ме, готова съм да умра сега!
Сърцето може ли само да бие?
Без любов обречено на смърт е то.
Нека то до твоето сърце се свие,
заедно ще бият те в едно...

Афродита

Готова съм ударите да поема ...
Излязох през вратата без вина ...
А устните ти спряха ме на кея ...
Преди крачката - последната сълза ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Излязох на кея със празни ръце...
Прекарах си там и живота...
Преди да си тръгна, ти кацна във мен...
И с крилете ме стопли до болка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Преди да си тръгна
оставих при теб
спомена,който ме върна
в началото,нали нямаме,,след,,..?

след
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Zatoichi

След всяка приключила среща...
нека последва ново "Здравей!"
и почувстваме,че в всяко нещо
по нещичко от другия живей!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

Нещичко - част от небето ...
ще съм къс от всичко - пожелай ме ...
Нима не стигам до сърцето ...
въздуха ми шепне идвам обладай ме ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

Пожелай ме,както вятърът - листата,
и нека всеки избор във безкрая крепне,
забрави ме,както се забравя в слънчев ден дъгата,
докогато вятърът отново не зашепне...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

RAZLICHEN

Как се забравя онази
истинска,първа целувка,
спомена сякаш я пази,
а чужд е за всяка преструвка..?

чужд
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Zatoichi

Чуждите нрави,
щом опознаеш,
не ще ги забравиш,
а това ще желаеш.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Щом опознаеш загуба в дъжд...
Желаеш да стане Сахара...
Цяла покривка, кора над Света...
Без облак небе да докара...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Без облак небе необятно,
без капчица бяло,
във синьо затворено лятно
желание за истинско цяло...

цяло
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Zatoichi

Цялото си има свойте части
и нерядко на такива се дели,
и от събудените цели страсти
дъжд от късчета започва да вали.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.