ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Доблест,плам и вяра в свойта гръд
не всеки смъртен притежава,
за да стигне себе си отвъд,
нужно е със себе си да се сражава.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Всеки смъртен ще се примири...
Щом под него огънят запука...
Не се препирай, времето пусни...
И, може би, ще хванеш му пролука...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Не се препирай,времето пусни,
часовника безмилостно тиктака,
не се ядосвай,даже автобуса изпуснИ,
че знаеш ли кого ще срещнеш в влака...

знаеш ли
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Qween of the black hearts

Знаеш ли сърцето тебе колко чакаше,
колко плаках за теб през нощта?
Знаеш ли душата колко страдаше,
че няма те до мене сега?

{dulgokoska}

Страдаше бавната шир...
Задето морето и' бяга...
Не биваше със тебешир...
Да чертае си кривата права...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Кривата пътека накъде ли води?
Дали правилен е този път?
Кой в мрака ще ме води?
Не искам мечтите да умрат.

Qween of the black hearts

да умрат,да изчезнат,да ги няма...
за какво са ми,само да страдам,
искам само пепел от тях да остава,
о,как искам чувства да нямам!!!

RAZLICHEN

Опитвам се чувства да нямам,
не питам къде си,до колко,
празен в леглото си лягам,
в снят ми ми липсваш до...болка...

болка
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Qween of the black hearts

болка разлива се в мене сега
мъка чете се в очите
нека утихна там под снега
щом погубени са вече мечтите

RAZLICHEN

Погубени са мислите за вчера
в снега на твоето мълчание,
във детството отново ще намерим
мечтите,преживели всяко изпитание...

детството
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Афродита

Детството изгаря всяка ласка ...
Там само, като паднеш не боли ...
Чуваш тебешир по дъската  драска...
Затичваш се за час в отминалите дни...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Дъската драска в мойте вени...
И ми напомня за това...
Как сме вечно двете с тебе...
Един живот... Една душа...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

С тебе в пожара искам да изгоря.
Сърцата ни туптят в сихрон...
Слънце на небето най-сетне изгря.
Ти си първия и последен стон.

RAZLICHEN

Нямам го гласа ти,
нямам твоя снимка,
нямам и вкуса ти,
първо чувствам..че те има...

първо
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Първо и последно. Теб избирам.
По пътя дълъг редом с мен върви.
В сърцето ти тихичко пулсирам.
Животът свой с моя сподели.