ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

interista

не ме обри4аи,а ме оби4аи за6тото без теб съм ни6то
ИМАМ ЛЮБОВ ЗА КОЯТО УМИРАМ

Zatoichi

Моята ласка обричам вовеки
на твоята присъда правдива,
не ще понесе тя на всеки,
но лесно се душата ми не убива...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Присъда правдива за нас ли е това...
Теб да обичам, и ти също мен...
А далече да сме - две полукълба...
На едното е нощ, а на другото - ден...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Едното нищо е за ентусиаста
пространството с копнеж да обуздае,
оптимистите са рядка каста,
но вярата в победители ги вае.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Вае душата характер житейски...
Желан, нежелан и всякакъв още...
Но отплата ний даваме в дните си тежки...
И още по-взема ни в сънища нощем...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В сънищата всичко е възможно,
време и прострнаство нищичко не значат,
но понякога във тях е твърде сложно
двама заедно,един до друг да крачат.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Твърде сложно е реално да разтъпчем...
Краката си в четворка ден след ден...
И в сънищата май сме се закучили...
Ти тичаш, аз отсъствам... няма мен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Четворка белот бих изиграл
с Живота,Съдбата и Теб
и всички ръце бих събрал,
ако не бях играч тъй нелеп...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Белот е хазартна игра...
Когато с Живота играеш...
А последната, вечно, ръка...
Я прибираш в ковчега... не знаеш?!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Кога жив човек е излизал
след борбата с живота,
сърцето си е по-добре да си нанизал
на опасна,но висока кота.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

По-добре е да си цял...
С една по-друга половинка...
Но не и инвалид, остал...
Безсърдечен кат кубинка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Половинка от съня си ще отчупя,
ще го опаковам във колет,
опаковка за подаръци ще купя-
и ето - съкровено откровение от "поет".
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Във колет усмивка слагам...
И я пращам с автобус...
И целувчица прибавям...
Как ли ще ти е на вкус?!...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

 [shame]

На вкус ще ми сладко,
сладко като шоколад,
уви,ще се стопи закратко,
но ще се усмихне целий свят!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Целий свят във две очи...
Дали си виждал ти, Човеко...
Как гради се и руши...
Как е близко и далеко?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."