ИГРА: "Тренировка за поети"

[elf`s_soul]

Тъй дълго те чаках да видиш...
Че има и други пътеки и пътища...
Тъй дълго те чаках да бъдеш...
Единсвен, очакван в моите сънища...

Тъй дълго очаквах дъхът ти...
Потрепващ над моите клепачи...
Тъй дълго очаквах духът ти...
Но той не дойде и след здрача...

[dukessa]

Потрепващ нежно глас аз чух.
Огледах се наоколо във здрача.
И Теб видях...ти пак нахлу
и в мислите, и в сънищата, и в душата.

[RosenRot]

Наоколо сега бе само ти
и вдишвах жадно аромата
на дъждовните сълзи,
които мили ти изплака
за мен и за разбитите мечти.

[elf`s_soul]

Аромат на нечувани истини...
Шепа последна надежда...
Две сълзи дълго май чакани...
И смелост, която подвежда...

Сърце скрито в бездната...
Тайно закрило очите си...
Ласка... нечакана... Нежната...
Думи прикрити от искане...

[{dulgokoska}]

Думи, прикрити в листата на роза -
тази пролет е свежа и чиста вода,
която тече и полива живота
и ни прави по-нови, добри, небеса.

[womanly]

Аз знам и не знам!
Знам, че същесвтувам! Но не знам правилно ли е?
Знам, че дишам! Но не знам по какъв начин!
Знам, че обичам! Но не знам, аз обичана ли съм!
Знам че мога! Но не знам какво!
....................................................................
А дали трябва всичко да знам?

[womanly]

Чаках те самотна.........
с надежда да се появиш.........
Треперех като лист......
втренчила очи в тъмнината.........
Дочух шепот и станах нащрек.....
Но това уви бе... последния миг....

[womanly]

Сън ли си или мечта?
Нахлула нежно в моята душа....
Съдбата ли ни събра?
Или това бе просто поредната шега.....

[womanly]

Кои сме?

Кой си ти? Коя съм аз?
Два свята..... подвластни на съдбата...
Срещнахме се случайно в нета..
И започна да се "проявява" в мен поета... [heart__] :)

[womanly]

Когато теб те няма,
празнота обхваща моята душа...
Как искам с теб...
всяка моя мисъл да споделя...

Ще те чакам да се появиш
и отново да ме плениш...
с думи красиви за любовта,
която е обгърнала НаШАта душа.

[womanly]

Да можехме със тебе двама...
да избягаме в свят незнаен...,
свят сътворен и подвластен
на нашите мечти и желания....,
разкривайки "бедните" ни души.

Да се любим и обичаме истински
до забрава, подлудени от бушуващата страст в омая...
Да вървим заедно по лунната пътека,
огряла любовта и страстта на човека.

Две души сляти в едно...
истинско и необятно добро.
Нека това сме Ти и Аз
и в ръце преплетени да полетим в захлас.

[Don_NUTSO]

.

[defiant_spirit]

По последната подчертана дума която виждам...


Крити защо ли останали бяха
истини тежки, горчиво имане,
сърце и мисли за тебе творяха,
а ти си била за едното ... дивяне.

[{samotnata_krasavica}]

Истини само с теб споделям..
за теб всички тайни аз изравям..
От бездната с мъка се отделям..
и сърцето си за теб разтварям..

[{dulgokoska}]

Отделям тъгата от лошите чувства -
тя топли, когато е снежно в душата,
пълни очите, сърцето и устните
с думи за истина. Това е тъгата.