ИГРА: "Тренировка за поети"

[reinbow]

В морето ми издига се скала
самотна, черна, брулена от ветровете,
разяждана от бурната и стенеща вода...
Странно колко сме еднакви двете...

[{dulgokoska}]

Колко сме еднакви. Във ръцете си...
Стискаме по длани две. И търсим...
Някаква следа от неизреченото...
Някаква надежда. Но е късно...

[reinbow]

Някаква надежда там
на душата ми във дъното се крие
и колко много ми искаше да знам
дали все още има НИЕ...

[me4tatelka]

Във дъното на моите очи не гледаш.
Не можеш да откриеш мойте тайни.
Каквото можеш, винаги ми вземаш.
В лабиринти се гоним... Безкрайни...

[Zatoichi]

Пръсти във твойте да сплитам -
лелеян и сладък копнеж...
О, не искам нивга да пипам
с тез пръсти друг таралеж...
[lol]

[{dulgokoska}]

Пипам внезапно прегради...
И сила у мене напира...
Да хвръкна нататък по пладне...
Където Луната се взира...

[Zatoichi]

У мене по пладне мечта се надига,
осветена от жълтий светлик,
но блян да остане - някак не стига,
затуй просто пускам аз климатик.

[{dulgokoska}]

Някак не стига да дишам с дробо'ве...
Трябва сърце и душа...
С тях ми изглежда всичко звездовно...
И пълно догоре с света...

[Zatoichi]

Звездовно по белите листи
разцъфват в проблясъка див
думи-звезди поривисти
и угасват след пламък красив...

[{dulgokoska}]

Пориви ли има този вятър...
Дето ме прегръща във гръдта...
Струва ми се, търси по-напряко...
Да пристигне бързо до целта...

[I_Lov3_Him_Eternally]

Пряко пресече сърцето ми
набързо докосна ръцете ми
с ласка погали лицето ми
безплатно открадна душата ми
с окови завърза живота ми!

[nattt]

С окови тежки аз се скитам -
нещастна жертва на света.
Все имам нужда от защита,
но да поискам - де слова.
И все мечатая и мечтая,
да дойде точно онзи ден,
когато веч не ще ухая
на сто сълзи и дух сломен.

[{dulgokoska}]

Имам нужда от защита...
Можеш ли да долетиш...
Само с дъх ще те попитам...
И ще падна. Ти мълчиш...

[I_Lov3_Him_Eternally]

 Дъх на скрито ...
помня непознато ...
тихо, пусто ...
тъжно, разкътано ...

Мисли тъжни ...
крака подкосени ...
спомени мътни ...
ти,аз ... разделени!

[анонимко]

Краката подкосени,
косите ни скъсени,
душите омърсени,
със бодли ранени.