ИГРА: "Тренировка за поети"

[Zatoichi]

Направо иде ми сегичка
да те грабна като мишелов
и добре е, че не си ми ти сестричка,
а нещичко като любов.

[{dulgokoska}]

Мишелов акъла ти изпил е.
"Нещичко като..." така ли?
Ей сега заключвам, мили,
и да влезеш тук... М, не, едва ли.

[Zatoichi]

Ключове недей ми слага,
смисъл в тях аз не намирам,
защото виждаш ли предрага -
от любов ще се магипортирам!

[defiant_spirit]

Намирам много за забавна
в рими ваш'та заигравка,
а пък "битката" словесна, славна,
да завърши с очна ставка. :о)

[Attention]

Забавна, лека е нашата съдба,
когато с усмивка я посрещаме.
Тежка, неотворима е любовната врата,
когато ключът в окова превръщаме.

[DarkPassionPlay]

Неотворима е душата ми покрусена.
С тъги и тегодби е богато украсена
Кой, ще направи това тежко сърце леко?
Нима странникът, прекрасен идещ от далеко?

[defiant_spirit]

Украсена външност, чак прекрасна
истинска ли всъщност или пък лъжа е,
под обложката красива, може би опасна,
ала няма начин, скачаш и това е...

[{samotnata_krasavica}]

Скачаш от мисъл на мисъл...
Сменяш нота след нота....
Чудиш се накъде вятъра те е отнесъл...
Докато накрая не стигнеш до тъмната глухота...

[missy_eli]

"Края" се чете във погледа небрежен,
не, отказвам да приема.
Отричам го, но той е неизбежен,
щом прокрадва се дилема.

[defiant_spirit]

Погледа е празен,
нищо не предрича,
от лъжи погазен
и с илюзии обичан.
Нищо не вещае
и усмивката заразна,
тя за никого нехае,
щом душата му е празна.
Дълго време не намери
нещото, в което
погледа си празен вперил,
да затопли му сърцето.

[missy_eli]

Илюзии с реалност се преплитат,
любовта расте, преобразява
съпроводена с емоции- връхлитат
с крещяща нужда от изява.

В търсене на нещо свято, ценно,
вълшебните думи изричайки,
любовта спохожда непременно,
човек открива я, обичайки.

[Attention]

Думи, неизречени не ми помагат.
Знам, сигурно наум си ми ги казал ти.
Чудесата връзка не спасяват,
когато прага омърсен прекрачваш ти.

[missy_eli]

Прага чист,
душа- гостоприемна,
неизписан лист,
чувствителност неземна.

Някои влизат с взлом,
друг я нежно пази,
но прощава мълчешком,
хармонията да запази.

[lepidopteria]

Прощава се когато обич имаш
към другите или само към един.
Но простиш ли сам греха си взимаш
и бележиш с болката му своите следи.
Прощаването е за хората уловка -
отмъстителни са боговете ни отгоре.
И на прошките вековната ШКОЛВКА
научила ни е да се прекланяме и молим!

[venstel]

Новичка съм тук
нали ще ми кажете
и ще ми покажете,
и няма да ми направите на пук???? [lol] [lol]