ИГРА: "Тренировка за поети"

[ASSTONIA]

Ела при мен в трудните дни
ела ще ти помогна
и ти ми помогни!
Подай ръката си към мен
подай и другата дори
бъди спокоен в този ден
над тебе има кой да бди...

[Kpucka]

При другата дори да идеш ти,
не ще тя мен да замени
погледнеш ли я,мен ще виждаш ти,
през сълзи мен ще помниш ти!

[ASSTONIA]

и през сълзи ще има да ме молиш
и през сълзи за мене ще крещиш
много пъти ти прощавах
а ти не спираш да грешиш!!!

[Kpucka]

Не спираш ти от моята любов да грабиш
душата ми изпиваш всеки ден
не ме оставяш ти да си почина и за миг
и пак си ти до мене залепен

[joyziland]

до мене залепен e спомен,
още е неизбледнял...
но,скоро ще се рони
няма да остане и следа

[{samotnata_krasavica}]

Рони се душата малко по малко..
Парченце след парченце тя пропада в тъгата..
В тишината ще се скрие като детенце малко..
Мислейки,че безопастно е там в тъмнината..

[phibi]

Пропада наум, а на яве
все лети, все лети, все лети.
То е малко, пробито, но здраво,
то в гърдите ми здраво тупти,
щом усети, че ти си наблизо.
Щом от устни пророниш слова,
във петите сърцето ми слиза
като уплашена, млада жена.

[{dulgokoska}]

На яве от устни се плаша,
те казват ужасни неща,
ужасни неща премълчават
безсрамните криви уста.
То жаби не бяха, то принцове,
а все са едни и едни.
Животът ми е антиприказка,
в която от всички страни
подават се устни и бляскат
очи като пламъче огън,
а щом те докоснат - напразно
си спомняш за сънища. Сбогом!

[phibi]

Жаби-принцове пълнят света
и превръщат го в сива пустиня.
Ако трябва с целувка съня
да отнеме от мене любимия,
то да бъде жесток и подлец,
да е лошият в края на филма –
по-добре да е зъл, но човек,
а не кукла от слама и вълна.

[{dulgokoska}]

С целувка да бъде отново нощта
приласкана и леко замаяна само,
аз зная - коси ще разтръска над нас,
за да ги положи на Съня на коляното.
Да бъде повикана с шепот от вятър,
тя все ще дочуе и боса ще тича
в прегръдката крепка, в душа като ято
ще бъде щастлива като младо момиче.

[phibi]

Боса по жаравата-мисли
ще премина, щом ти си насреща.
И когато от пръсти дим и
любов се издигнат и смешна,
навярно, изглеждам, спомни си,
че за тебе през въглени ходя.
Дано някога някой откриеш,
който повече прави от обич.

[{dulgokoska}]

По дим те търся. Глупава мъгла!
Как мога да те зърна през завеси,
съшивани от присмех? Суета -
това небе пак иска да е есенно,
цветно и господстващо. Дали
по нишчица ще стигна до Луната?
(Самата тя, както аз, нали,
все търси своя вечно липсващ вятър.)

Ако дъхнеш - краят на хвърчило
ще ме хване, ще ме залюлее.
Сетне много тихо и щастливо
ще се прегърнем истински със тебе.

[phibi]

Небе господства във очите ти,
ще се загубя, ако не държиш
ръката ми през дните си...
Ако случайно си решиш,
че няма смисъл вече,
че аз не ти приличам,
кажи ми го навреме.
И не ме забравяй във очите си.

( [confused] [confused] [confused] [confused] [confused])

[{dulgokoska}]

Навреме ли се сблъска
вселената ми малка
с душата ти по плътски,
с сърцето ти - совалка.
Та всичко е следходно,
не помня вече нищо.
Защо ли няма спомени
от жар в това огнище?

[phibi]

След жар не питай за огъня,
а след буря – за времето.
Ако искаш във спомени
да направиш промените,
за които говорим
и спорим до мръкнало,
открадни ме от мене!
И не пускай отмъкнатото.