ИГРА: "Тренировка за поети"

[Афродита]

Златен сандък отключи момчето ...
Разпиляло се утро събра аромат ...
Две малки листенца галят лицето ...
Полята люлее ветренен флаг ...

[reinbow]

Листенца галят ръцете ми хладни,
от нежния допир размеквам се цяла,
за твоите ласки съм толкова жадна,
искам да пия от теб до забрава...

[Афродита]

Искам да пия от устните вино ...
и грешна да плача след теб в нощта ...
Ранявах дълбоко предни човеци ...
Да усетя желая друга тъга ...

[I_Lov3_Him_Eternally]

Желая друга нежност ...
и други алени крила ...
Замина си отдавна ти,
.../по спешност/
Остави ме, душа да листя
... с есента!

[dark_butterfly]

С есента отиде си и Той...
а сърцето,не спря да тъжи...
Търси го,в неспиращия порой...
от малки,перлени сълзи...

[Афродита]

Перлени сълзи отронваш ...
тровиш устните с лъжи ...
Една душа към теб протяга ...
топли ласки през едни очи ...
Докосвате ... и нежно шепне ...
как лекува с любов ...
прогони я ... тъй студен си ...
не жалиш вече ... толкоз си суров ...

[edin_zabraven_mig]

Устните тъй разкривени,
застинали в нервен шок,
ръцете в спукани вени
от стар някой порок.
Човешката паплач и мърша
прояде нявга туй сърце,
което с бял прах избърса
невинното, детско лице.

[palm]

Паплач и мърша в римена клопка !
Е ли възможно
със  саждена топка
чиста игра да играеш
Сложно !
[/color]

[Афродита]

Сложно! Разцъфна сълзата ...
В бледи молитви...персонни сръдни ...
Едничка...двечки ... плакне луната ...
Жлъчни купейки за нощни мечти ...

[I_Lov3_Him_Eternally]

Копейки мечти,
а аз малка съм като карфица.
Примамливи пръсти, уви ...
сърцето ми е празна стъкленица

[lepidopteria]

Сладък грях по устните ми капе,
РИСУВАМ ТВОЯ ОБРАЗ С ВИК
И устните ти нежно хапе
Лимонов сок в този миг...

[lepidopteria]

Празна стая е мойта душа
И никого не допускам в нея
Знам – най-вероянто греша,
Но оставете ме така да си живея

[I_Lov3_Him_Eternally]

Най- вероятно греша,
за мен лъжата е вечната истина ...
Oбезверена отново ще се теша
в нечия чужда измислица!

[Афродита]

Oбезверена сред хилядите вяри ...
На едно море от късей път ...
Стоя самотна сред огради ...
Сърцето бяга... в своя кът ...

[lepidopteria]

Късей път пред мен се ширнал –
не извървян, не чут, не знаен –
заоблени ръкави, виждам, вирнал
и чака ме - тъй мамещ и тъй таен...