ИГРА: "Тренировка за поети"

[lepidopteria]

Не пуска ли струя от обич сърцето ти,
когато застанеш пред тази жена?!
Не?! Ти да нямаш камък в гърдите си,
та я караш да плаща днес чужда вина?!
Тя ли е тази, дето с пръсти в душата изгаряше
И я превиваше, сякаш пред жертвена клада
Или е тази, дето от обвинения те взривяше?!
Не! Отвори си очите! Тя е твоята нечакана радост...

[defiant_spirit]

Кои да са обособените думички?

[lepidopteria]

Много се извинявам за пропуска!
Ето и думичките:
с пръсти в душата

[defiant_spirit]

проблемът е нулев :_)


С пръсти в душата забити,
смучещи ден подир ден,
пиявица черна в гърдите,
оставила дупки във мен.

Завлече и част от сърцето
и с думи пробойни направи,
на едро и дребно решето,
самотно да стене остави.

А днес като видя усмивка
и поглед към мен да гори,
се чудя дали е горчивка
или пламъци чак до зори...

[lepidopteria]

Днес съм птица. Във полет.
Вчера бях в черупка - яйце.
Днес съм предвестник - на пролет.
Вчера бях само дете.

Уж са поредни дните от календара,
а толкова много промени в мене:
вчера рисувах криле на тротоара,
а днес прелитам отгоре му съкрушена...

[ASSTONIA]

Рисувахме криле на тротоара
ираехме Стражари и апаши и на Дама
вдигахме до Бога врява
и посрещахме с прегрътка мама!
Как ми липсват тези дни
напоени с много децки смях
толкоз бързо отлетяха
не усетих как ги изживях!

[Афродита]

Не усетих как цветето усмихна...
Стопли ледените му листа...
Прашинка нежно с капчица обвита...
Целуна мъничката, румена душа...

[defiant_spirit]

С капчица обвита
от солена топлина,
да разбия се опитах
заледената стена..

Нежност и тревоги,
пък отсреща планина
и от опити съм гроги,
не пробива светлина.

Смътни спомени остават
за отминалите дни,
а животът продължава,
душо моя ... прогледни.

[{dulgokoska}]

Отсреща е животът.
Червен е светофарът.
И даже пешеходни
въобще не ми помагат
да тръгна. И да стигна.
Отсреща е животът.
Ала докато мигна...
е станал на жестокост.

[defiant_spirit]

Светофарът мигна,
зелено свети пак животът,
бариерата се тежка вдигна,
вкарвам пак мотора в обороти...

На стоп изчаквах дълго време,
във малка "уличка" еднопосочна,
но влизаха насреща малки и големи
и стана тя голяма и порочна.

И всеки правилата газил
оставяше пред мен широка дупка,
дълго, безуспешно бях я пазил
тази "уличка", сега е време - чупка.

... Газ и първа, после втора
пак по улиците нови, модни,
усмивка виждаш в други хора,
местенца за паркиране свободни.

[{samotnata_krasavica}]

Дълго време ще остане в мрака,
увита в сърцето на тъгата...
Дълго време сълзата ще се рони,
в кожата ще се забива като пирони.

[defiant_spirit]

Увита във сърцето,
навътре е прибрана,
болка нежна, но догдето
скъсаш нейната мембрана.

После те изяжда жив,
сокът жизнен ти изпива,
щом почувстваш, че светът е крив,
тя отвътре е щастлива.

С операцията дликатна,
избор винаги съдбовен,
скалпела на любовта стократно,
ще извади тумора отровен.

[{samotnata_krasavica}]

Болка нежна пропълзява
и разтърсва всяка клетка,
пукнатините дълбоко отбелязва
и за спомен заравя нова яйцеклетка....

[defiant_spirit]

Всяка клетка отвътре пулсира,
поема от новото чувство,
а облика неин на кадри паузира,
картини, изящно изкуство.

Среща случайна на погледи чужди,
усмивка изгря на лицето,
мисли в главата, напълно ненужни
в орган сетивен превръщат сърцето.

Мигове кратки, емоция чиста,
преражда се в мене човека,
защо се намираш в отсрещната писта,
ела нека тръгнем по обща пътека.

[{samotnata_krasavica}]

Усмивка отсрещна приятелски грее...
с топлина и обич сърцето изпълва...
емоцията кара на километри да се рее..
усмивката празна на лицето попълва...