ИГРА: "Тренировка за поети"

[me4tatelka]

Лъч проблясва в мойта стая.
Напомня ми за минал мой копнеж...
До теб ще ме отведе ли не зная.
Или пък с магия при мен ще те донесе...

[gabi_gabi]

Проблясва магия в тревата,
блести уморена луната,
звездите силно светят в небето,
а любовта ти, изгаря ми сърцето.

[{dulgokoska}]

Звездите в небето туптят...
Пулсът се силно усещат...
Взет /за малко/ от нас...
Беше даже ужасно горещо...

[gabi_gabi]

Ужасно е да гледам как си отиваш
боли, когато сърцата са разделят.
Ужасно е - ти умираш, но...
знам, сърцата ни рая ще споделят

[{dulgokoska}]

Умираш, Сърце... не почивай...
Бий до последно сис сила...
Макар да отслабваш, не спирай...
Твойта песен се лее от лира...

[gabi_gabi]

Последно сбогом днес ти шепна,
последна капчица сълза...
Утре вече ще съм непотребна,
животът свършва със нощта...

[RAZLICHEN]

Вече зазорява...Румено
пристъпва утро...свежест,
във нощта остана сгушено
сърцето ми...болка,преродена в прелест...

болка

[gabi_gabi]

Болка дълбока в мен се всели,
черна тъга отвътре ме обви.
Разпервам криле - политам..
Но падам в калта.. умирам..

[magit0o0]

ПОлитам със тебе..
със твойта УСМИВКА..
със вихърът нежен
на наща любов..

И малко внезапно,
дори иронично
се ВЛЮБИХ във тебе
ти лъч светъл,нов!

[RAZLICHEN]

Всяка твоя усмивка
ме правеше жив...
в самотата се влюбих-щастливка,
правеща жив моя стих...

жив

[gabi_gabi]

Жив ли си все още..
след това, което сторих
Още плача нощем...
но страницата аз затворих

[reinbow]

След това остана само
тъжна, неопределена самота...
не искам да повярвам, че те няма,
но сърцето ми пее - Сама си... сама...

[RAZLICHEN]

Не искам да повярвам,че изчезна,
нали дъждът не те отмива,
на кой ли друг сега си ти полезна...
прощавам ти...и спомена ми стига...

нали

[reinbow]

Нали не мислиш, че сърцето ми голямо
единствено за тебе е отворено,
аз днес съм тук, но утре може да ме няма,
а ти със друга може да се заговориш...

[Devil`s Bride]

Но утре може с мене да е друго,
утре може да се уморя от поведението грубо -
да съм пак мила и добра, и нежна,
да разтопя кралицата снежна.

Но утре може и ти да бъдеш друг.
Ти би могъл лесно да си тръгнеш от тук.
Да, ти би могъл да ме оставиш...
Но днес в моите прегръдки ще се давиш.