News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Идеални съдби не обичам...
Винаги търся трагедия...
Тя ни опазва обични...
Ако прескочим злоби-деления...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Нещастието спътник е странен:
с едната ръка ни опазва,
справедлив и чудат тиранин-
той учи ни в свойто "наказва".
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Чудат и безкрай непривичен...
Отпаднал от чужди решения...
Към мене усмихнат потича...
Успехът, по мои стечения...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Течения,прагове и бързеи -
навсякъде във този свят,
изтича всичко бързо,
животът ни е водопад.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

Водопадът немее - водата теши ...
Сълзата прогони и укор и жлъч ...
През белите сенки дъждът те доведе ...
В очите заснех ... умора от глъч ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

Укор заснех в усмихната поза,
такава,която бие в гръдта
и повяхна всяка роза
и потъна във мълчание речта.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

Всяка роза от тебе потъпках ...
Запалих я в огън от прах в пепелта ...
И после отново в съня ми нахълта ...
Окови надянах ... пропита сълза ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

От прах пропита самотата
сама на песъчинки се разпада,
докосне ли веднъж душата,
последната безкрайно страда.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

Докосне ли веднъж дъгата ...
Не повтаря грешката си тя ...
Познато чувство е тъгата ...
на вселената - неземен дар ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

Дъгата повтаря се единствено когато
след тежка буря с облаци в небето,
излеят се лъчи от чисто злато
и прокапят сетно дъждовете.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

След буря светът се прочиства ...
Ураганът отвява кофражи ... стени ...
Хаосът след него е по - непринуден ...
Под зимната тежест ... няма сълзи ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

Хаосът няма сълзи,които да рони,
няма в гръдта му и що да тупти,
в забрава поробва той милиони
пороби ме с него и ти.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Няма забрава. Няма запомняне.
Любовта просто ни жегва. И си отива.
Сетне дълго с болка я помниме.
И страхуваме се да бъдем щастливи.

me4tatelka

Да бъдем можем ли за малко хора?
Да искам ли от тебе мъничко добро?
И можем ли да си решиме спора
без да питаме - кой, кога, защо?
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Питаме света защо ни наказва.
Но дори не разбираме знака,
който толкоз ясно ни показва -
голямата любов зад ъгъла чака.