ИГРА: "Тренировка за поети"

[reinbow]

Игра ли за теб е това,
което се случва ... едва ли
сърцето ти мисли така...
питай го преди да забравиш...

[RAZLICHEN]

Питай и мислите още,
трезво поглеждат ли те...
в твоите сънища нощем
имали наше море...

има ли

[reinbow]

Има ли някъде място
само за теб и за мен...
нека бъдем на ясно
това е само стих подреден...

[RAZLICHEN]

Добре,нека бъдем,
в думички,в рима,
умеем ли даже да лъжем...
кой от кого ли ще взима...

кой

[{dulgokoska}]

Кой ли вятър ще задуха...
Скоро в нашите платна...
По релси двечки да ни лута...
Да стигнем Някъде, кога...
Се ражда слънце, вият бури...
С крака, затънали в копнежи...
По близко-чакано пътуване...
Платната горе! /и да реже/...

[reinbow]

Платната горе, вятърът - попътен,
в море от рими плувам... ала няма бряг
и корабът на чувствата ми е безпътен
къде е пристана на твоя свят...

[RAZLICHEN]

Уморих се,няма бряг,
една ръка протегната ми стига,
мираж ли е...и още как...
на дъното ще чакам твоя рима...

на дъното

[reinbow]

От дъното изплувай и бъди до мен
не искам да те виждам да тъгуваш,
ела и сподели прекрасния ми ден,
в лудешки ритъм с теб да потанцуваме...

[RAZLICHEN]

Ела и сподели една сълза,
ела и сподели една усмивка,
ще крачим със една следа...
дали ще имаме и наша снимка...

следа

[{dulgokoska}]

Следа от дъх върху стъклата...
Кога до мене ти си бил...
Почувствах нежен, топъл вятър...
Дълбоко с лъх си ме следил...

[reinbow]

До мене ти, а аз до теб
прекрасна постановка, но уви
не мога да те имам... стих, куплет
единствено на тебе посветих...

[gabi_gabi]

Не мога да съм вечно жива
със разперени напред крила.
Не мога.. виж живота си отива,
не съществуват чудеса...

[reinbow]

Разперени крила... ала душата
на птицата е вързана... кърви
сърцето в плен на самотата
не може и не иска да лети...

[gabi_gabi]

Сърцето в плен на суета
предадоха жестоко.
Сърцето иска свобода...
но веригите тежат му много.

[RAZLICHEN]

Предадоха го даже и мечти,
завързани за нечий спомен,
сега дори и не боли,
а изборът му не е сложен...

завързани