ИГРА: "Тренировка за поети"

[{dulgokoska}]

Ядрено развесели се...
Опръска всички със зараза...
Настроение яви се...
А може би то бе помада...
:>

[XpacTa_lavista]

А може би е още рано:
до грима са трите дена...
Дотогава е избрано
да е весело без време. :p :p :p

[{dulgokoska}]

Без време Някой заотстъпва...
И подаръците си придърпва...
Няма пък! Ще си ги искам...
Заплашвам! ВАЖНО! Силно пискам!...
[lol]

[XpacTa_lavista]

Не мога да заплашвам много,
когато просто усмивка идва
и без да е изкуствена, за Бога,
макар и за такава да намигва.  :)

[{dulgokoska}]

Без отсъствие на топло...
Връщам всичките вини...
Пък заседателството скоро...
Що да правим ще реши...
:]

[XpacTa_lavista]

Скоро улики ще има,
а престъпника опасен
благодарен е сега,
а след три не ще е ясен... [inlovee]

[{dulgokoska}]

Благодарен ще е моят мозък...
Ако сподели ми как...
Какво след три дни ще ми носи...
Този Дядо Мраз-моряк...

.. "малко" се ошашках пак...
[lol]

[XpacTa_lavista]

И сподели пилотът със чувала,
че още е без угризения,
а кога е коледната хала,
за него те ще са мъчения. [shame]

[{dulgokoska}]

Мъчения, неяснотии...
Всичко ми е все еднакво...
Любопитството болииии...
Не става нищо по-понятно...
[lol]

[XpacTa_lavista]

И тоз последен коледен куплет
(любопитството е близо),
празен е, чувалът му проклет,
ей това така угризва [shame]

[RAZLICHEN]

Угризва любопитството понявга
от тайнството вълшебно...
защо да теглим с еталонна мярка,
всичко що ни е потребно...

мярка

[reinbow]

Мярка нямам аз на чувствата,
когато любовта ти ме окриля,
претворявам те в изкуството,
което от сърцето ми извира...

[RAZLICHEN]

Претворявам те във вдишване...
с него ще изпълня дробовете...
и забравил за издишване...
ще остана с теб след световете...

ще остана

[gabi_gabi]

Ще остана тук, при теб.
Ще съм невидима, от лед.
Ще те обичам, пак сама.
Твоя ще съм, дори и във смъртта.

[{dulgokoska}]

Пак сама ще се усмихна...
Че мене някога ще прочетеш...
И, може би, ще си намигна...
Да те опари лъч горещ...