News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Зад ъгъла свири латерна...
И вика към нея да ида...
Пък аз съм вечно засегната...
И наопаки бягам... Отивам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Надежда остава...за тебе обаче...
В света ми такава не живее...
Аз тиха съм,бедна...Самотно сираче...
Което за усмивчица копнее...

Zatoichi

Надежда остава в сандъка
на всяко изгубено чувство,
което навява ти мъка
и рисува деня ти изкуствен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Самотно сираче в душата си гледам...
А то и до днес не порасна...
От копнежи по чужди, големи химери...
Не видя как ме будна угасва...

В сандъка...
на моята мъка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Чужди химери и пропукани мечтания
събират се в могъщ въртоп,
за да преобърнат старите деяния
във неудържим от новите потоп.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Стари деяния и нови грехове.
Дали ще си простим. Напразно?
Трябва първо сърцето да умре,
за да съм ти малко по-омразна.

{dulgokoska}

Да съм ти близка кой ли пожела...
Ти бягаше, а аз след теб не тичах...
Какво ни върза, след като ни спря...
Може би е Шансът... за обичане...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


reinbow

Вързани ръцете ми са... лудост
от пръсти се пръска и искри...
ако можех да отвържа тези чувства
щях ли да те върна... може би...

{dulgokoska}

Лудост нацелувала света...
Протяга устни къмто ми очите...
Не те желая, античудеса...
Събирам само... други са цените им...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


reinbow

Други са вече моите мисли
няма във тях място за теб...
аз ще остана ти... тръгвай...върви си
търси нейде другаде своя късмет...

{dulgokoska}

Аз ще остана... недей да ме блъскаш...
Ръбът е на малко, почти милиметър...
А скоча ли днес, ще паднеш ти бързо...
Без крайна възможност... пиян от мъка да креташ...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


reinbow

Почти милиметър до устните парещи...
отварям очи... но само една
въздишка прозрачна след теб е останала
в празното нищо на таз самота...

RAZLICHEN

В празното нищо отварям врата...
и тук ли е пълно със тебе...
къде да се скрия,нима не разбрах...
няма дом,пространство и време...

време
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

reinbow

Време... понятие строго
не стига за нищо уви...
а искам със тебе тъй много
да прекарам деня във игри...

RAZLICHEN

Денят ми превръщаш в игра,
наслада взаимно си носим,
питаш ли как вечерта
ще заспя без въпроси... [lol]

игра
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.