News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Не виждаш по-далече от носа си...
А на върха му кацнала съм аз...
Погледът ти кривнат е наужким...
Смеят ти се, нямаш с мене шанс...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Смеят ти се устните ми стиснати,
косите ми те галят недокоснат.
И мислите ми, в теб притиснати,
летят свободни и разпуснати.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

В теб потичам, влюбване на снопчета...
Всяка гънка, всяка клетка...
Ще целуна с жадни сетива...
Ще ме запомниш като първа и последна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Първа и последна... Тъното признаване,
че няма как от тебе да ме заличиш.
Прощавам ти. Един на друг прощаваме.
А ти оставаш сам. Единствен. Заличим.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Заличим като диря от молив...
Която с гумичка повтарям...
Събрах те в отливки от спомени...
А днес какво ми остана...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Отлива идва за двама ни
да открадне последните думи
вместо сбогом. Не са ни и нужни
с теб отдавна на ум се сбогувахме...

nejno_angel4e

думи, всичко е само думи...
измислени от теб
и няма прилив помежду ни..
само безброй капки лед...
My heart is my strength...
...and my weakness

иринка

Лед сковавава тишината,
все по-мъчна ми се струва тя...
Изостря се зловещи смях на самотата,
бледнее пак една душа

{dulgokoska}

Зловещ смях кънти във онзи замък...
Необитаем вече векове...
А нощем факли сякаш...
Пламтят със страшни грехове...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Със страшни писъци се будя,
сънувам болка нощ след нощ...
Във тях и мен си ще загубя,
прободена от парещ нож...

{dulgokoska}

Парещ нож по ледната ми кожа...
Е погледът ти, някъде далече...
Но ясно е, че с тебе можем...
Да се виждаме, тъй както се усещаме...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Тъй както се усещаме без думи,
с очите само всички истини си казваме,
плеяди пламенни не са ми нужни,
със теб когато с поглед си приказваме...

{dulgokoska}

Пламенни, безоблачни представи...
Намират се у моята глава...
Колко лесно е със тебе да поплавам...
На корана със името "Мечта"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

С името си съм белязала,
очите ти,които ме обичаха,
с очите си пък съм ти казала,
пак всички истини,които те отричаха...

{dulgokoska}

Съм белязала стая без покрив...
И седяла съм на хартиен перваз...
Какво и колко говорих...
Не помниш?!... Не помня и аз...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."