ИГРА: Улови момента

[неземен]

 [sad3] [namigG] [reeeev]
Живота е менте.
Всичко е измама.
Живота отлете.
Нищо не остана.

Мечти,мечти безброй,
изкаляни,осрани...
Надежди боже мой,
пребити и обрани.

Живота на шега
с илюзий ни храни.
Кажи ми ти сега,
какво за нас остана?!

[Zatoichi]

Може би съм малко изгорял -
уви,слънцето не ме обича,-
но след цамбуркането щом съм оцелял,
значи съм избегнал бича.
[lol]

[неземен]

 [mhmm] [sad3

Незнам какво да кажа аз сега.
Думи не намирам.
Ако така върви докрай света,
млад ще се умира.

Ракети,бази-за война
пак янките се готвя
В Ирак ги бият и сега,
а не спира злото.

Америка и Буш,война,
ракети,атом,бомби.
И бъдеще във тъмнина,
със смърт и катакомби...

[{dulgokoska}]

И пренася си човекът...
Цялата война у къщи...
Пари, роднини и... опека...
Хаха в усмивката се сгушвам...
И си мисля, че развод...
Не е дума, не е акт...
И не мисля, аз съм роб...
На чувството си за вина...

[Zatoichi]

Тъй е лесно в живота си да уловиш
жланият от теб момент,
себе си в епична битка да сразиш,
да обявиш Усмивка за патент!
А как е само непосилно
да докоснеш със ръката си неустрашима,
да докоснеш нежно,силно,
ръката нежна на любима!...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Не знаеш как се чувствам,
щом далеч си ти от мен.
От отрова сякаш вкусвам.
Без теб не мога нито ден.

Утре ще те видя,да.
Но утре е безкрайно далече.
Искам да си до мен.Тук и сега.
Обичам си те толкова,човече! [inlovee] [heart__]

[{dulgokoska}]

Всеки миг ще те посрещна...
А може би ще чакам дълго...
Всяка вечер се присещам...
Че не пишеш ми, посървам...
***
Всеки миг ще я изпратя...
А може би ще закъснея...
Две души, родилно сляти...
Ще бъдат дълго раделени...

[Zatoichi]

Да посърваш не желая,
да пиша всяка вечер се възпирам...
защо ли...може би и аз не зная,
но измежду болките избирам.

[{dulgokoska}]

Щом имаш избор, пак добре...
Лошо е, когато нямаш...
И в кошмар залостват те...
Всите, дето притежаваш...

[Zatoichi]

Кошмари трудно мене ме ловят
и не боя се аз за свойто здраве,
блажени са очите ми,когато спят,
ала след всеки сън,отварят се наяве...

[{dulgokoska}]

А със затворени очи...
Накъде можеш да скиташ...
По-добре в сън тебе да не те боли...
И буден за съня да питаш...

[Zatoichi]

Ако твърде дълго-дълго спя,
да се събуждам ще збравя,
ако буден винаги стоя,
крилата си в забвение ще оставя.

[{dulgokoska}]

Тогава спи и забрави се...
А после в сън се преоткрий...
И пак вземи си твойто име...
А после в сън криле опни...

[Zatoichi]

Понякога са сънищата скучни
и няма сбъднати във тях желания,
може би във тези светове беззвучни
е нужно мъничко компания.
:)

[{dulgokoska}]

Може би и "може би"-то доскучава...
Повече, отколкото държи...
Илюзиорни светове да подкопава...
Компаниите с капризни са души...
:)