Стихотворение по зададени думи

[defiant_spirit]

Очите ми със щастие са пълни,
особено когато си до мене
и любовта аз знам че ще покълне,
щом грее във душата слънчевото време.

[womanly]

Щастието съществува и е благодат.
Да го почувстваме, изживеем
и  за него милеем като рядък уникат.
С очи отворени към света
В нас вечно да тлее - искрата на любовта.

[defiant_spirit]

В нас вечно любовта как исках да живее,
сърцето тя да радва и разсмива,
кат' слънчеви лъчи очите ти да греят,
усмивката сърдечна те прави още по красива.

[womanly]

Любовта огрявана от Слънцето,
винаги ще гори и живее,
щом трепти и тупка сърцето,
НИКОГА не ще спре да тлее.

[defiant_spirit]

Никога не ще спре се пред нищо,
със сили последни във боя пак първи дори,
сърцето вярва във правото свое - едничко
и за тази идея до края гори.

[womanly]

Сърцето – в основата то е на всичко.
Събрало в едно – ЧОВЕШКОТО.
Обичащо, страдащо дори и без нищо
Прекланям му се аз на него едничко.

[defiant_spirit]

Прекланям му се аз за всяко нещо,
при решението на проблем, за мнението вещо.
За всяко сторено добро, за всяка мила дума,
за всяка черна мисъл магически изтрита с гума.

[womanly]

Решение на проблема винаги се намира,
щом желание има и в спомени се преоткрива.
Лесно е да се руши, съсипва и заличава
Трудно е да се гради, улови и оцелява.

[defiant_spirit]

Трудно се гради една любов
и трудно тя се съхранява,
но за нея щом на жертви си готов,
тя през всички трудности ще оцелява.

[womanly]

Трудно е да се оцелява
в този динамичен  живот.
Какво друго ни остава,
освен да потърсим нов брод.
Да преоткрием себе си и Света,
да бъдем по-добри, като полубожества.

[defiant_spirit]

За да преоткрие всеки себе си,
да сложи новото начало,
се налага да се върнеш откъдето си
или от новите парчета да направиш цяло.

[{samotnata_krasavica}]

На парчета разбито,
кърви отвсякъде сърцето,
тъга и скръб отвсякъде бликат
всички скрити чувства разкриват....

[Афродита]

Парчета на капки в праха се разтърсват ...
- нощните мисли в едничкия сън ...
Докосваш ме сякаш небето е пъстро ...
Земята навява кошмари навън ...

[defiant_spirit]

Земята навява кошмари навън,
но в уютната сигурна стая,
не ми се събужда от реалния сън,
до мен си, аз друго не'ща и да зная.

[womanly]

Пъстрър е Светът около нас...
Пъсрти са и мислите ни в този час...
Да прекосим огъня и водата..
Да се отърсим от праха и нищетата...
Да изтрием с лекота думата САМОТА...
И успеем да достигнем до ВЕЧНОСТТА...