ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

edin_zabraven_mig

Искам да съм безсмъртна
и ти винаги да си до мен,
ала аз съм простосмъртна
и знам - ще си идеш някой ден
без да питаш дали нуждая се
от твоята любов изпепеляваща ...
Но знай, че аз винаги мечтая си
за нея - таз приказка обладаваща.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Lucky

Без да питаш дали нуждая се от теб..
Тръгваш и оставаш ти при нея..
Искам те, но не те намирам пак..
Без теб повярвай ми не мога да живея

Deskata123

Не мога да живея   без тебе в този миг
нима ме остави без да мога да дивея
Как да мога да живея кажи ми ти сега...без да мога да дивея
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

...::Mag1::...

"Не мога да живея" ли?
Мога и още как.
Светлината изгряла и е сътворила
ден и топлина от страшния мрак.
Слънцето блести омайно.
С неговите руси къдрички,
прибрани грижливо.
Гледа с неговите големи очички.
Изгрява след нощта и всичко става красиво.
Почука отново на вратата
моето щастие тайно.
Погледни към небето лъчезарно.
Виж как танцуват цветовете.
А ти си сам,под дъгата,
най-красивото и пъстро цвете.

Deskata123

Погледни небето лъчезарно..
Слънцето блести омаино
Ни с теб сега сме двама..
без онази неговата драма.Спокоен слънце ти бъди,
но светът е пълен с мъгли...може друга пак да срешнеш ти
но тогава знаи,за мен няма да спре да вали
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

...::Mag1::...

Може друга пък да срещнеш ти
и за нея да те боли.
Може друга да срещнеш ти.
И за нея да бъдат твоите сълзи.
Тя ще те търси,и ще те намира.
Тя в очите ти нежно ще се взира.
Бъдете с нея двама-нежни,луди.
с ваще сетива,сърцето ще се събуди.
На земята заедно да сте
всеки миг и всеки час.
Никой да не развали
изграденото от самите вас.
Успех ти пожелавам
и голяма любов занапред.
Направи деня си,такъв какъвто искаш да бъде.
Никой не може да те осъди.

MaRiela

Всеки миг и всеки час се питам,
обичам ли те или просто ме е сртах...
Кажи, не съм ли прекалено грешна,
че минах покрай тебе, а не те видях...?
Толкова е просто, аз от тебе искам или всичко, или нищо...!

...::Mag1::...

"Просто ме е страх"...
Не,не е така!
В живота аз нямам страх.
Искам да опитам от всичко.
Искам да гледам здрача бледо син.
Искам да погледна звездите.
Звездите,вплели ръцете,
сякаш ален рубин.
Искам да се рея във висините.
Искам да летя навред с орлите.
Да летя над моретата,горите.
"Просто ме е страх"...
Не,не е така!
В живота аз нямам страх.
Искам да отпия глътка от целия свят.
Искам живота ми да бъде обагрен в розов цвят. 

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Искам да летя навред с орлите.
Да летя...и до теб да стигна...
Ще те търся,за да видя пак очите...
Ще те търся,за да те достигна...

...::Mag1::...

Да търся,
да викам и да питам.
Това е моята мечта.
Искам от всичко да опитам.
Искам отново да се преродя.
И с дъжда да пея.
С капчиците да лудея.
Вали той неспокоен,тъжен и студен.
Разни чувства прераждат се отново в мен.
Сякаш плаче небето...
Капчица по капчица пада,
и близва ми лицето.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Отново в мен нахлу студения вятър,
порой от очите ми вали...
Стига!Мразя този театър!
Сърце,което обича не ще изневери!

...::Mag1::...

Студеният вятър пристига със трясък.
И гали нежно,и роши моите коси.
И отвява всичко,разпилява мокрия пясък.
И надалеч отива.Друго място да краси.

Той си отива.
Така тихо и спокойно остава.
Действителността е сива.
Парчета рошат се на прах,
горчив е детския смях.

Студеният вятър
идва и си заминава.
С ледени длани,
той небето оцветява.

Жестовете му са сложни.
Всеки мисли го за враг.
А той тук е пак.
Прави нещата възможни.

{dulgokoska}

С ледени длани топлиш дъха ми...
Молещо в шепи две го държиш...
Аз с поглед те галя и празна съм пълна...
Защото в очите ми буден ти спиш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Защото в очите ми лебед танцува,
защото в нозете ми вихър струи
и пламък в гърдите нежно бушува,
затуй душа ми кат роза цъфти!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Вихър струи ми в сърцето...
От дупчица черна /добра/...
Цветът и' се вглежда в лицето...
А дълбокото - в чужда душа...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."