ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Афродита

Поквари душите и тихо си замина ...
изпари сълзите ... лятото превърна в зима ...
студът нежно със смъртни ласки те прегръща ...
любовта си отиде ... нима сега всичко свършва ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Marchellka

Студът със смъртни ласки прегръща
нежото тяло на нежна жена...
Няма я вече,тръгна,отиде
далече,на другият край на света...
Студът със смъртни ласки я прегърна,
предложи и живот без болка,без сълзи
и защото вече беше уморена да страда
на драго сърце се съгласи.
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

Афродита

Уморена да страда - звучи като заглавие на драма ...
с присъди , бягства и сълзи ...
филм преоткриващ чувства и съблазън ...
В епизода му умират бавно огън , болка и мечти ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Arwen

Драма с присъди, чувства и съблазън...
сред живот с измислен филмов край...
Лъжа или клевета... наранена гордост...
Самота или празнина... измислена сълза...
Безсънна нощ - а уж живееш сред разкош??
Драма сред комедия една...
Произнесъл сам своята присъда,
отрекъл се от чувства... воля...
премахнал навеки от сърцето любовта...
преминаваш през паралелните си светове,
обгръщаш веселите багри в сиви цветове...
И самотен вечер очи затваряш...
потапяш се в студения разкош
в прегръдките на поредната безсънна нощ...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Афродита

Измислена сълза ... изстинали отдавна чувства ...
Кипи ли жарко в жилите кръвта ? ...
...мрак в душата тихичко се спуска ...
Слънцето зад планината се показва ...
дъжд пороен облаците носят ...
притаила дъх земята в сладък сън заспала...
през измислени сълзи звездите обич просят ...


Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Arwen

Изстинали жилите обич просят,
предсмъртен вопъл сред кръвта си носят...
Страх и пустота... дали земята ще заплаче за една
                                    загубена душа...
Дали сред дъждът пороен тихо ще се загуби любовта?
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Дали ще се загуби любовта?!...
Ако очите се затворят за секунда...
Важно е да зная го това...
Защото уморена пак посървам...
И иска ми се да склоня клепачи...
И иска ми се да поема дъх...
Но как да сторя туй, обаче...
Но как... секундите текат...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Пак поеми ми редиш красиви ...
а изгубена съм някъде в съня ...
там принцове с безброй сапфири ...
борят се с мечове за любовта ...
Но спря за миг гласът ти нежен ...
и сякаш нож прониза моето сърце ...
и разбрах ... не принцът снежен ,
а бунтовникът взел е душата ми в ръце ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

Спря гласът ти във Безкрая
на спомена неуловим
и някъде далеч,далеч във Рая,
разлисти пламък Ад необозрим.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

Ад необозрим ... мъгла се стеле ...
облаците идват с дъжда ...
Какво ли става ... трудно време ...
снегът плаче разтапящ се в калта ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

Мъгла се стеле...трудно време,
всеки търси своето отражение,
но битието веч е непосилно бреме,
а усмивката - излишно напрежение...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

Излишно напрежение в очите ти чете се ...
не се страхувай ... върви без време ...
душата ти с друга в щастие се унесе ...
сега светът за тебе розовее ...
вярваш даже , че можеш без крила да полетиш ...
но нищо ... тръгвай си ... не съжалявай ...
щом паднеш от високо в краката ми пак сам ще лежиш ...
До тогава какво си сторил не забравяй ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

- В краката ми сам ще лежиш
и ще молиш за милост и прошка,
но накрая,уморен от слова,ще заспиш
и от сълзите твои,за теб ще извая горестна брошка -
Каза сянката на отражението
и се стопи във мрака на деня,
а чувството от поражението
потъна бавно,бавно във съня...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

edin_zabraven_mig

Каза сянката на отражението,
че любовта ни е била измама
и потъна във забвението
сцената ни недоизиграна.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Marchellka

Забвението ни отне онова единственото,
нещото,което някога наричаха любов...
И може би точно в този живот необмислен
ние с тебе няма да имаме шанс нов...
Защо ли?
Защото не искам да страдам,
а и тебе да нарявам е някак безсмислено.
Нека продължим по пътища отделни,
пък да видим...Може би след време
ще намерим смисъл във абсурда
и ще се срещнем, за да продължим.
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...