ИГРА: "Тренировка за поети"

[Unforgotten`feeling`f]

Дали се самозаблуждавам аз не знам,
но гоня копнежите си,тъй искрени,сърдечни,
и даже да не ги намеря там,
знам,че за мен ще бъдат вечни.

Защото това,което душата ми желае
така далечно е сега,
дали илюзията на болка ще ухае,
когато падна и счупя своята мечта?

[Zatoichi]

Когато падна и счупя своята мечта,
опитвам да намеря сили и пак да се иаправя,
да намеря вечната подкрепа в простор от небесе
и тръгвам пак по пътя,крачка никога назад не правя.

[ava]

Крачка никога назад не правя -
нека слабост в мен не се долавя.
Сили нивга аз не ще пестя -
ще пазя в себе си мечта една.

[kalista]

Мечта една - а то май въздушна кула?!
Кулата красива бе - за нея песен се реди...
Песен стара, колкото света,
че там в кулата принцеса седи...
Заспала своя столетен сън,
чакала тя принца преди,
но сега тъмно е вече навън.
И така студено е... А принцът не идва...
Студени са устните - изгубили цвят...
Но спи принцесата своя столетен сън...
Принцът е там - нейде по широкият свят,
светли дни го чакат, радости и мечти,
ала незнае той, че в една въздушна кула -
принцеса зове го в своя безмълвен кошмар.
А спи принцесата своя столетен сън...
И живее си той с мир и любов,
а тя отправя сетния си молещ зов...
Дните изтичат, а принца не чува...
Ще онемее красавицата в своя ням вик..
И спи принцесата своя столетен сън...
Така свършва бавно приказката моя...
краят явно хич не ще да е щастлив...
Принцесата във своят зов се тя погуби,
а принцът така и не разбра какво загуби...

[ava]

В безмълвен кошмар все сама се скитам,
бродя като дух потаен все натам;
към момента дет сърцето ми захвърли;
дето мен и чувствата ми ти отхвърли.

[shemmett]

Дух потаен в пълнолунната нощ
път безкраен поема отново...
Силует..блясък...в сърце забит нож
Стъпки бавни ,пропити с отрова...
Пита с поглед Луната далечна
знае ли обич човешка какво е ?
Има ли отговор дилемата вечна?
Сърцето във друг,а страданието - свое...
Има ли смисъл живот без магия?
Има ли страх в самотата без спътник?
Има ли на света по-страшна стихия -
сам без обич, когато си пътник..
Но от луната дума, ни знак,
светлия лик във безмълвие грее,
а нощния дух във злокобния злак
на необятната вечност се рее...
Луната сама, нявга била човек,
силно обичал, но смъртно сгрешил
грях непростим във ни един век -
на Слънцето свойта любов посветил.
И духът бил човек, ако някой попита,
нявга обичал , но смъртно ранен
и оттогава във нощите скита
между този и оня свят разделен.
И ако нова луна до Луната изгрее
в светлата нощ, във безкрайния час
нощния дух самотен не ще е ,
щом вече сме двама - Луната и аз.

[Zatoichi]

Щом вече сме двама,
можем заедно да полетим,
няма тука алфа,бета,гама,
думите излишни са,нека в блаженство да се потопим.

[Djindjer]

Няма тука алфа, бета, гама
ни епсилон и делта, пси и кси...
и ник'ви гръцки букви тука няма.
На кирилица пишем аз и ти [lol]

[Zatoichi]

Аз и ти сме непознати,
но неведоми са всички пътища господни,
току виж сме ний познати тарикати,
които в римите се чувстват тъй свободни.  [mhmm]

[Djindjer]

Неведоми са всички пътища господни,
но следвай пътя, който си избрал
дори през долчинки, баири родни
да те повежда. Без да го е жал
за твоите издрани стъпала,
за камъчето в тоята пета
и за прашинката в окото.
Не се отказвай ти, защото
един е пътя, истината е една
нагоре и напред се крие тя.

[Zatoichi]

Не се отказвай ти,
подклаждай в тебе детския пламък,
следвай безотказно своите мечти,
щастието търси под дърво и камък.

[ava]

Под дърво и камък търся щастието свое,
във дън гори и всякое усое.
И моля се да го намеря някой ден;
да оплета аз принца в моя плен

[Zatoichi]

В моя плен щом те уловя,
трудно ще се ти измъкнеш,
може да не пожелая аз да ти простя,
може с чара си непобедим, да те накарам да не гъкнеш...

[ava]

Може да не пожелая аз да ти простя.
Нима ти прошка си заслужил?Не!Лъжа!
Лъжи ти низа на верижка златна
и реши, че наш'та връзка ще е благодатна.
Но объркал си се, мили мой,
сърцето и душата ми не ще да бъдат твои.

[Zatoichi]

Сърцето и душата-колко травиално,
стига тях човека слуша,
заблуди те нашепват и карат разума да тъне в блато кално.
Сърцето и душата-дойдоха ми до гуша!