ИГРА: "Тренировка за поети"

[...::Mag1::...]

нека се прегърнем
нека ръце си подадем
нека враждата стара да забравим
радост да грее в нашите очи
нека приятели да бъдем
да не тънем в празни лъжи
нека бъдем близки
нека се обичаме
враждата да отричаме

[teamote^]

нека приятели да бъдем,
за грешките си един на друг простим.
нека да забравиме лъжите -
те никога не са били.
да протегнеме ръцете си отново,
за да не се погубим един без друг.
бъди до мен както аз до теб,
бъди мъж за всяка жена.
бъди ти, но близо до мен !

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Бъди мъж за всяка жена,
щом желаеш, всички ще имаш!...
Без изключения... само една,
дето сега си отива...

Бъди мъж за всяка жена,
щом има място за обич,
сам се раздай, остави любовта,
щом да я пазиш, не можеш!

Моля tainstvenata, Sweet_As_Candy, innna да спазват правилата на играта!

[reinbow]

Остави любовта да си тръгне свободна
твоя плен е ненужен и от него боли...
Щом не искаш любов, а само нещо бодобно
остави я при мен и да търсиш върви...

[Скитникът]

Живот. Твоя плен е ненужен.
Смърт. Без нея не служи,
за нищо живота,
а как някога аз,
а как някога ти
ще строшим на две хомота-живот
и ще кажем
Дай ми звезди..
Дай ми техните нежни сълзи...

[Sweet_As_Candy]

Дай ми звезди
дай ми техните нежни сълзи
по лицата ни да капят
и сърцата ни да разтапят
нежно да блестят
и   света да разкрасят

[kalista]

Света да разкрасят...
за това са наште думи.
Любовта да възкресят,
за това са наште ласки.
Истината нека изкрещя-
че беше ти за мен един...
а сега си поредния любим.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Поредният любим, случайна среща -
на сивия ми ден единствен цвят;
простъпката ми низка, но гореща -
тъй нужен си ми в ледения град!...

Не съм робиня аз на суетата,
ни плътското у мен надвива днес...
Чрез теб закривам рана от съдбата,
оставила ме някога без чест...

[teamote^]

рана от съдбата,
а може би дори от теб.
толкова сълзи изплаках,
толкова пъти се връщах на зад.
защо пожела тази раздяла,
след като после идваше отново при мен.
с усмивка една скрита
ти молеше да бъда отново с теб.
и всеки път аз се връщах,
но за какво - да отидеш си далеч от тук.
там където няма да те виждам,
там йъдето гласа ти няма да чувам,
в свят който не познавам,
в свят създаден за да ни раздели
[reevvv] [reevvv] [reevvv]

[Unforgotten`feeling`f]

Свят,който не познавам,
днес отвори пак за мен врати.
Уж вратата стара аз отварям,
но виждам нови,каменни стени.

И с треперещи ръце отмятам завесата износена
там,където някога живееше любов
сега стои стена от думи празни,от обич недокосната.

[{dulgokoska}]

Стена от думи - гранит несломим...
Как да разбия аз камък - сърце?!
Веч надежда няма... духът ми тъй е раним...
Отчаяние отровно в мойте вени тече...

[iani4ka]

Тече животът без да спира
и няма време за застой.
Сам всеки своя път избира,
Кратък тук е нашият престой.

[Аз]

Без да спира да ме пари,
продължава своя стон.
Всичко той поквари.
И говори с леден тон
сякаш даже хич не му и пука
че умира днеска, тука...
добър и славен кон
Без дори да се обръща
той си тръгва...
Ще се връща, ще се връща...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ще се връща - топка с нерви,
гонена от съвестта,
и с очите лицемерни
ще ме моли да простя...

Ще се връща да намери
мир за лютата вина...
зарад мен ли?! Ах, химери!...
Не е обич, а война!!

[{dulgokoska}]

Не е обич, а война жестока...
кръвта си проливаме един на друг...
любовта ни бе святост, но това е порока...
как се обича забравихме по общия път...

загубихме душите си.. загинахме...
какво следва от тук насетне...
дали ще си простим... нека да опитаме...
искрата угаснала дали ще просветне?!...