ИГРА: "Тренировка за поети"

[~InSanE~]

~докато целуваш очите,които толкова силно те обичат,
устните ми думите неизказани на глас изричат...
Искат те да повярваш,че повече от всичко те обичат..
Устните ти,лицето ти... сърцето Tи...

Изгаряш ме от вътре,боли,но сладка болка е това...
Обичам да ме гледаш...ето,цялата пламтя...
Изгаряш ме бавно всеки ден,изгаряш ме...
Обещай,че завинаги ще останеш до мен...

[reinbow]

Изгаряш ме бавно всеки ден,
изгаряш ме до болка и до лудост,
попаднала на твоя чар във плен
в страстта си бавно се стопявам... Чудо
за да възкръсна ще ми трябва днес
незнайно биле да забравя...
Ала дали го искам или пак на теб
ще се отдам безсилна да се справя...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

В страстта си бавно се стопявам,
за мен това е цяло тържество!
И всяка ласка два пъти повтярям,
и радва ти се цялото ми същество!

[Zatoichi]

Два пъти повтарям,
една и съща грешка,
аз любов ти подарявам,
а ти показваш ми съдбата нечовешка.
Не съм играчка в твоите ръце,
не съм и кукла на конци,
избери едно сърце,
а другото освободи.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Избери едно сърце, а другото освободи!
Нима е трудно изход да намериш:
еднакви сме - обичащи те предано жени -
по равно ще изгубиш и спечелиш!

[Zatoichi]

По равно ще изгубиш и спечелиш,
но трябва да се вземе някакво решение,
дали с любовта силите си ще премериш,
или ще я отхвърлиш,проявявайки съмнение.
Всеки трябва сам да избере,
за да си намери място на Земята,
частиците от съкровенното да събере,
защото,Изборът кове съдбата.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Изборът кове съдбата,
а ковачът си ти: чука здрав
ще въртиш упорито с ръката,
докато в живота не излезеш прав...

[Zatoichi]

Докато не излезеш прав,
никога не се предавай,
бъди от желязо и стомана сплав,
сърцето никому не подарявай!

[reinbow]

Сърцето никому не подарявай
без него ще съм мъртва тишина,
която само спомени навява
в безкрайната студена самота...

[Zatoichi]

Мъртва тишина-навсякъде пипалата си простира,
в душата жадно тя се впива.
Защо?Никой не разбира,
но щом дойде,трудно си отива.

[Sweet_As_Candy]

 Трудно се отива на другия край на света
когато любовта не е с теб и се превръща в мечта.
Трудно си отива любовта от сърцето
и бавно да гъби обичта и момчето.
Момчето което с тази любов те дари,
сега с друг е и сърцето трябва да се примири.

[reinbow]

Сърцето трябва да се примири? Защо?
Не искам вечно аз да съм разбираща,
днес на доброто никой не отвръща и какво
остава на душата ми умираща?
Да гледам безучастно от страни
това не е присъщо на сърце обичащо.
Не ще се примиря... Защо все мен да ме боли?
Нима не може аз да съм обичана...

[Zatoichi]

Защо все мен да ме боли?
Защо съдбата ме избра за мъченик,
от толкоз много болни от греха души,
превърна ме от оптимист в скиптик.
Нима съм недостоен,
за пламъка на любовта,
в живота многослоен,
понякога туй чувство смразява ти кръвта.

[reinbow]

Пламъкът на любовта угасна
от глупост го превърнах в прах,
а чусвствата във страх прерастнаха
обречена съм да живея с този грях...

[Zatoichi]

Във страх прерастнаха идеали и мечти,
в страх прерастнаха и принципи основни,
затворени за радостта са вече моите очи,
изгубени навеки са моментите любовни!