ИГРА: "Тренировка за поети"

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Как се обича забравихме,
но се научихме как се дели...
Майче злопаметни станахме
и се възпитахме с теб да сме зли...

Как се прощава уж знаехме,
ала сега си мълчим...
Нито ръка си подадохме,
нито напред ще вървим!

[|-ZoE-|]

Как се прощава вече не знам
толкоз лъжи изречени.
Но кой ли прощава днес нам?
На безсърдечие ние сме обречени...

[|-ZoE-|]

 [reevvv]
Кой ли прощава
нам нашите грешки?
Всеки ни отминава
сякаш сме прости каменни пешки...
Внимание-- никакво,
всеки ти се присмива,
обиди всякакви...
накрая всичко за тебе умира...

[{dulgokoska}]

Обиди към камък... Те са нищо за него...
Но защо ли тогава нас ни боли...
Защо сме нещастни?!... от обич или его...
и чужди думи плащаме със своите сълзи...

Защо накуп връхлитат ни... и в сърцата се забиват...
букети от обиди - набези от стрели...
намазани с отрова... ах, колко е противно...
отмъщаваш си за болката... и в заплата връщат ти...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Колко е противно да се молиш
за прошката на грешка несъзната,
приписана на теб, но не и твоя -
да молиш за любов и за приятел...

Нима не е най-низко да потъпчеш
достойнството си, всяка чистота
в човешкото и себе си да мъчиш
на другиго с невзетата вина??

Нима не е противно да прощаваш,
за прошка молейки, и мълчалив
от обич гордостта си да раздаваш
за някой, който с туй ще  щастлив?!

[kalista]

Колко е противно...да виждам в очите,
някога любими, само навик...
Навикът устните ми горещи да целуваш,
навикът да се събуждаш ти до мене сутрин,
навикът "любима" всеки път да ме наричаш...
Любима, а всъщност аз съм бледен спомен само,
спомен...нявга тъй ранил сърцето.... а днес...
Днес е вече друга страницата на живота,
ти бе в началото, а края сама ще трябва да намеря....

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Края сама ще трябва да намеря
и ще го сторя, повярвай ми!
Досади ми до болка това лицемерие,
не мога вече очи да затварям!

Краят е лесен и точката - сложена,
даже се случи отдавна...
Питам се само защо съм отложила
и не бях те напуснала по-рано?!

[-_sShvepSs_-]

Питам се само защо студен е светът,
само за мен ли е така
може би изневерява ми умът,
не знам,кой ще ми каже дали е така?

Дали нама кой да ме топли
и леда вътре в мен да стопи,
да ме гали с нежни вопли
и в радост да ме потопи.

[mini_mim4e]

Леда вътре в мен да стопи,
твоят поглед,който дълго изгаря
в моята болка пак влязъл си ти...
пак мислите ми на глас преговаряш....

[reinbow]

В моята болка пак влязъл си ти
и ровиш без милост в душата ранена,
не вярвах, че можеш така да раниш,
но явно сгреших пак. Сама съм без време...

[Unforgotten`feeling`f]

Не вярвах,че можеш така да раниш,
туй що тъй силно те обича...
Не вярвах,че можеш да скъсаш без колебание сърцето,
което във вярност не спря да се врича...

Не вярвах,че можеш да погубиш
мечта огнена,топла надежда
и в миг всички спомени да изгориш,
а заедно с тях и копнежа.....

[Sweet_As_Candy]

И в миг всички спомени да изгориш
аз зная къстче любов пак ще ми остане
и в сънищата ми пак ще се появиш
и сърцето ми пак ще заиграе.

Ти никога не ще си тръгнеш
от мечтите ми не ще си отлетиш
нищо че от леденото ти сърце ти мръзнеш
аз зная че от моята любов ти пак ще се плениш.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

И сърцето пак ще заиграе,
сякаш че се ражда от сълза,
блеснала от обич, засияла
с радост върху бледата страна...

Пак ще се родя и с нова сила
пролетния сняг ще разтопя,
Пак ще бъда ярка, пъстрокрила,
само щом докосна любовта!...

[Unforgotten`feeling`f]

Само щом докосна любовта-
тая,същата,което сърцето ми издра,
аз ще мога да си върна цвета,
на тази тъй сива,жестока игра.

И бих могла да намеря чувствата скрити отдавна,
които захвърлени дълго стояха,
и да ги поставя на земята топла и равна,
където могат да си върнат топлината...

[shemmett]

Където могат да си върнат топлината
изстиналите две ръце - рапири две,
раняващи невидимо душата
и капещото кръв-любов сърце..