ИГРА: "Тренировка за поети"

[reinbow]

С мене ще гориш във нощ безлунна
само от дъха ми ще поемаш сили
ще летиш към пропастта бездънна
няма връщане... Обичаш ли ме мили?

[Zatoichi]

Няма сила дето да ни раздели,
ако трябва ще отидем и в ада и в рая,
но навеки заедно,никога сами,
несломима нашата любов е зная.

[reinbow]

Никога сами? Това са силни думи
няма как да знеш на съдбата мисълта
замълчи, недей да бъдеш неразумен
остави се на крилете на мига...

[shemmett]

Замълчи, не са ти нужни вече думи.
В очите погледни - любов ли е това?
Или не е, разбирам без слова.
Това е само нежно чувство помежду ни.

[reinbow]

Това е само нежно чувство,
ала нима от нежност се роди това,
което днес в сърцето ми препуска?
Тази ужасна, безгранична самота...

[shemmett]

Ала нима от нежност се погубих,
нима от нежност само те желая ?
От нежност, и не само... ще призная
ключа на самотата ти изгубих.

[reinbow]

Ключът на самотата подари ми
днес без дори да се замислиш,
че с този жест сърцето ми погуби.
Върви си... повече не искам...

[KUKLI4KATA]

Повече не искам да сме заедно
и крещя дълбоко в себе си от страх,
тръгвам си завинаги, защото
с теб забравих това, което съм, това което бях.

[ava]

с теб забравих що е мъка;
с теб не бих познала аз разлъка;
с теб щастието ще намеря знам;
с теб любов аз сетих - от туй не ме е срам

[Zatoichi]

От туй не ме е срам,
да кажа,че обичам
и готов съм аз любов да дам
и след твоето сърце да тичам.

[Unforgotten`feeling`f]

След твоето сърце да тичам,
уви не се уморих и досега,
една луна ми каза да обичам,
че туй е моята съдба.

Повярвах и,когато обсипа ме със звезден прах
роса от сълзи ми донесе,
и въпреки,че той се изпари,
да те обичам и до днес не спрях....

[repi-s-lychec]

Да те обичам и до днес не спрях,
но и да те мразя се научих.
И вече ясно ми е - проумях
какъв урок от теб получих.

И мога днес да взимам без да дам,
и мога лицемерно да отнемам,
и няма да почувствам капка срам,
защото се научих как да вземам.

И мисля, че така е по добре,така дори за мене е по лесно,
у теб остана моето сърце
и нямам нужда вече да съм честна.

Не ми го връщай, не, недей, защо?
Защо ми е сега - та то е празно,
не ща и твоето, не ми е нужно то,
за мен, че ме обичаш не е важно.

И в крайна сметка - не, не я търси,
защото нея няма да намериш,
онази, що за теб рони сълзи,
умря от твойто лицемерие.

Останах аз - на аз съм като теб,
двуличен себелюбец и лъжкиня,
любов що имах, я покрих със креп,
и я погребах в мъртвите градини.

[reinbow]

И мисля, че така е по-добре
да бъдеш тук, а мене да ме няма
така не ще ранявам твоето сърце,
така ще можеш всичко да забравиш...

[shemmett]

Така не ще ранявам твоето сърце,
така ще е по-лесно,но за тебе само,
а свойто ще изтръгна със ръце,
греховно да е толкова голямо -
да сбира не една ,а две любови,
жадуващо със обич да дари,
предателски прелива от отрова
и никого не иска да дели...

[Zatoichi]

Не една,а две любови
май ще са ми необходими,
да излекуват чувствата,които ти отрови
и от спомените тъжни,да сътворят моменти живи!