ИГРА: "Тренировка за поети"

[ASSTONIA]

Школвката ни до никаде е стигнала
децата ни незнаят "А" и "Ъ"
а врявата отново се е вдигнала
и в парламента и в съда!

[ProstoAz]

Вдигнала съм се отново,
след като сякаш от олово
буря ме повали,
а градушката и ме смрази!
Сега изправям се като растение,
като плахо привидение

[ansityy]

привидение за мен си ти
аз забравих,забрави и ти
единсвено те моля
спомена за мене остави

[ansityy]

привидение за мен си ти
аз забравих,забрави и ти
единсвено те моля
спомена за мене остави

ъъ.обърках следващия да започне с " спомена за мене остави" [inlovee]

[defiant_spirit]

Спомена за мене остави,
вятъра да отнесе далече,
в бурята, в дъжда го удави
и нивга да не идва вече.

[{dulgokoska}]

Идва пролет. Трябва да решим
ще ли (да) си стопляме сърцата
или като ланските треви
ще изгинем кротко по земята.

[defiant_spirit]

Кротко да седя си
повече не мога,
вярвах в любовта си,
но защо за Бога,
винаги ще има
някой да досажда
и интрига мнима
трайно да насажда.
От хората ми писна,
от жените също.
Как ли да потисна
чувството могъщо...?!?

[{dulgokoska}]

Вярвах, че амбиция нейде съществува
в моята обвивка, в целта ми (ми се струва),
ала днес разбирам колко съм далече -
нямам тази злоба, дето да препречва...

[defiant_spirit]

Струва ли си още? Да спра ли да опитвам!?
Във спиртните си нощи, дали късмета не подритвам.
Тялото ми клетка, заключена и празна,
слагам си отметка, бам ... късо - монофазно.

[MoonLight]

Опитвам, обаче обещавам, за последен път,
оставила съм си малко обич в прашния кът.
Ако и този път любовта опита се да боли,
ще й кажа по трънливия път сама да върви.

[defiant_spirit]

Сама да върви и сама да се бори,
решение взела бе вече отвътре,
да среща обиди, любови, раздори,
но дали беше готова за новото утре...
Под обстрел да попада без свойта жилетка,
във коварна засада и пред хубава гледка,
да топли я слънцето, но в нощи самотни,
да търси прегръдка от плюшени животни...

[{dulgokoska}]

Готова омраза кристално прозира.
Любов, мили хора, любов не достига.
Душите са сухи, сърца не потрепват.
Без мисъл и чувство човешкото секва...

[Импресия]

Не достига доброто,
не достига в живота,
щом сълзата в окото
е все по-горчива.

[Zatoichi]

Сълзата в окото е вредна
(и напразно Всевишния я турил
в човешката природа тъй бедна),
защото превръща се в гурел.

[{dulgokoska}]

Всевишният турил в човека
купища чесън, пиперче
(характер, стремеж) за утеха
прибавил парче карамелче...