ИГРА: "Тренировка за поети"

[defiant_spirit]

Живеят още в спомена скрити,
донесен от вятъра в есенен ден,
лицето, ръцете ти и как под звездите,
сърцето тибиеше само за мен.

[womanly]

Ръцете ти, по тялото ми танцуват,
бясно - всяка фибра в мен трепти.
Зашеметяваща нежност разливат,
караща сърцето на талази да тупти.

[{dulgokoska}]

Зашеметяващ беше бързият ти край:
живя трагично, тръгна си с надежда,
но не да има в небесата рай,
а човечеството Хора да отглежда...

[Афродита]

В небе разстели свежите си нотки...
Простря на плажа медения ден...
Остана близо... няколко живота...
Видях в почерка ти... спомени за мен...

[{dulgokoska}]

Почерка ти често разпознавам
в пукващата розова зора,
в мекото събуждане на тялото ми
и в усещането, че съм у дома (:

[Афродита]

Уж съм малката кибритопродавачка...
А нямам даже клечица кибрит...
И виж ръцете ми... кървясали...
Студът в костите им чак е скрит...

Не искам никой да ме съжалява...
Не прося обич или топлина...
Остави ме тука... по - накрая...
Свикнах вече... с моята си... самота...

[{dulgokoska}]

Тука, по-накрая на живота
имам избор да паса
или до припадък да работя
за половинка пукната пара,
а така отчаяно желая
да отглеждам хубави постъпки,
цветове Надежда, билки Вярност
и да ги разменям за прегръдки (:

[womanly]

Хубави постъпки спрямо мен направи,
за което искрено, аз ти ,,Благодаря."
Повярва в чувствата, в същността ми...
Обещавам - винаги да те боготворя.

[{dulgokoska}]

В същността ми се крие вода -
пои, утолява, пречиства дълбоко,
но щом разбунтува се тя,
руши и отнася кралски жабока...

[womanly]

Бунт и размирици настъпиха в предградията.
Гетата - помежду си обявиха война.
Нащрек, въоръжена застана гвардията,
в бойна готовност, с развети знамена.

[Афродита]

По между си знаехме -" Така е !" ...
Щастие нима това е...
И всеки бягаше далече...
А неизвестното, неизменно го влечеше...

И тичахме сред разцъфващи провали...
Бъдещето кой ще изпревари? ...
С всяка крачка... чувствахме се близки...
Залеза в изгрев се избистри...

[womanly]

Неизвестното – във времето прозира,
без да оставя след себе си следи.
Спокойствие в тишината намира -
в трептящите листа, трева, звезди.

[defiant_spirit]

Прозира дъхът ти хладен,
през усмивката красива,
до вчера аз за нея жаден,
днес по малко ме убива...

[Qween of the black hearts]

Хладнината стича се по замъглените прозорци,
процежда се на тънки струйки дъждовна вода,
изчезваш сред запотените образи,
взирам се в тях отново сама....

[{dulgokoska}]

Замъглен изчезваш в тъмнината,
през сълзите ми си силует:
чужд, неразличим, оттатък
протягащите се ръце...
и този миг уж страшно кратък
цял живот ще те краде.