News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

XpacTa_lavista

Сървайвърът, но не по битиви
е нашето самотно безвремие.
Да оцелеем трудно е. Уви.
Такова е отдавнашно поверие.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Страховете остави бездетни...
Зная, много ще тъжат...
Но време е за разпределяне...
На ново време във света...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Време е за усмивката последна ...
И думите безмълвно да мълчат ...
дръжката - натискаш и безследно ...
Вратата хлопва - оставяш вече този свят ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

RAZLICHEN

Вратата хлопва и пристъпваш във отвъдното,
неоставяло следи,
може ли безмълвното
някога да изкрещи...

безмълвното
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Безмълвното писане не е добро...
Думите да онемяват...
Е грях и е грешка, ужасно дело...
След което ръце отесняват...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ръце протягам аз към тебе
и моля се за лъч светлина.
Всеки иска всичко да ми вземе
и накрая винаги оставам сама...

{dulgokoska}

Оставам отронена буква...
От име на тъжно момиче...
Което в живота е бъркало...
Най-често със свойто обичане...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Най-често с пясъка се принизявам ...
Капките по лицето ми се стичат ...
Рапанчетата по косата ми играят ...
Вълните само цяла ме обичат ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

OvCeL4EnCetO

Капките по рапанчетата,
насолена мъка..
От водата морска..
звездната утеха..
Life is beautiful.So simple.

{dulgokoska}

Звездната утеха прибери...
За след малко, идвам да я взема...
Само ще помоля, остани...
Има топла обич за вечеря...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Не ли звездна силата омайна
(и невъзможното е нищо)
да дава меч в ръце незнайни
пъзел всеки да отприщват.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Отприщват се нови находища...
На дневни чудеса...
И само тихичко в нощите...
Си почиват на мека трева...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Хорото е уникално,
то носи мека посока...
Отприщени желания бавно
даряват тока.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Тока почуква в контакта...
Отивам да бъда компания...
На него, защото заплака...
Че иска да види Тазмания...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

В компания гради се целта,
от компания се градят везните,
в кампания се раждат идеите,
в кампания се преосмислят дните.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!