ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Емоция носи усмивка...
Разлята по устни от друг...
Поискал да бъде масивна...
Разрухата на хорски студ...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Да бъде масивна душата
не й е присъщо на нея,
умът е такъв във главата,
а в сърцето пък музите пеят.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Музите пеят...
Красиви тъги...
Изплитат прекрасни...
Небесни дъги...
А малко под тях...
Облак гори...
С роса, звезден прах...
Танцуват вълни...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


lovesnoopdogg666

Малко вълни има в морето,
малко звезди има на небето,
малко сълзи има на лицето ми,
защото има малко болка в сърцето ми!!!
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

иринка

Звезди на лицето ми рисуват
прозрачна маска от тъга.
Очите ми открито се преструват,
че са щастливи и че аз не съм сама.

{dulgokoska}

Преструват се минутите на вечности...
За да ме дълго, като мит...
По който да се бутат интересности...
И много да ме знаят... но съм миг...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


hide`and`seek

Бутат ме със остри лакти
и нахално дърпат ми косите,
посягат с нокти да ми издерат очите,
зъбят се и грозно лаят,
диво гледат,побеснели,
всеки миг - в атака,
мислите ми - озверели...
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...

{dulgokoska}

Диво гледат ме орлите...
От небето на Срама...
А аз, безмилостно разбита...
Сама със себе си вървя...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


hide`and`seek

Със себе си нахраних зверовете,
със тяло,воля и душа,
разпръснах се на хиляди парчета-
пъзел за порастнали деца...
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...

{dulgokoska}

Нахраних зверовете с вяра плаха...
И те се скупчиха във моите нозе...
Как е лесно да превърнеш от приятели...
Повечето хора във овце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Лесно хора се наричаме,
ала дали сме хора трудно се разбира.
Понякога самички се отричаме,
понякога човешкото във нас умира...

Афродита

Човешкото мълчание те натъжава ...
Не му спори с ядни думи ...
Тръгни охотно ... с усмивка хладна ...
устните ще трепне по неизказаните бури...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

XpacTa_lavista

Не говорят мислите, не подават ръка
охотно в пясъка. Заскрежен, мълча,
пристъпвам по неизказаните бури леден...
Последният наемен убиец. Поглед беден.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

valia_vn

Наемен убиец е този живот,
решава кой кога да умре.
Обвързани сме като с хомот,
води ни към смъртта и не ще да се спре...
Сърцето може ли само да бие?
Без любов обречено на смърт е то.
Нека то до твоето сърце се свие,
заедно ще бият те в едно...

XpacTa_lavista

Благородността не взема жертви,
тя не води ни към смъртта,
а към живот вечен и обречен в клетви-
какво ли струва пред духа плътта?
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!