ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

 [lol]

"Няма да лягам" искаш аз да заявя,
добре де,ето - няма да лягам,
но,че тука цяла нощ ще престоя,
знай - това не обещавам.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

"Цяла нощ, цяла нощ...
Аз търсих все тебе...
...
Чаках теб, чаках теб...
И свърши нощта"...

Такава песен пееше дует...
Мисля, че Ритон го зовяха...
Но ето, че днес с моя си Поет...
Душите ни май същото запяха...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

 [lol]

Запях старата песен...на същия глас,
какво да направя кат не мога да пея,
бездарен си оставам,оставам си аз,
но щом си до мене - всичко умея.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Какво да направя, като тъй действам...
Хората често се мислят за птици...
А аз с мойто нагло и подло бездействие...
Наблюдавам как чупят си крилете стотици...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Мисля и чупя въпросителна една -
ако толкоз зла си ти и причудлива,
защо все пак остваш си жена
по всички категории - красива?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Защо все пак да не отговоря...
Че когато човек във блян се вкопчи...
То той налага си със цялата воля...
Едно да вижда и да чува красота, че клокочи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

С цяла воля,
питам се дали да те помоля,
темичката да смениш
или пък картите си да свалиш.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Питам се кога за последно...
Си отпивал глътка от слънце...
И в цветята си сладко полегвал...
И си държал в ръце нежно зрънце...
:)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

#4568
 [lol]

Държа си стомаха с ръцете
защото смях ми налита,
ех,колко умело само изплете
таз мила,невинна сюита.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Колко умело мен укроти...
Нещо налегна ме мързел голям...
Не искам да мръдна и крачка встрани...
Но и нещо ме дърпа Натам, все Натам...
:)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Натам все натам...къде обаче -
това не зная,
но знам,че моя милост щом закрачи,
стреми се винаги към края.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Към края на внезапно приключение...
Никой не разбира откъде...
Се взема този щурм в безвремие...
И не осъзнава с него свършено, че е...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Този щурм вероятно е обречен,
но след всяка нескопосана атака
остава миг от сладостта изсечен,
изсечен като звездица сякаш в мрака.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Като звездица в очите ми грееш...
Понякога блещиш ми се...
Но така си красив, като тлееш...
Ми се плаче и кръстя ръце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Като тлееш ти пред моите очи,
стпляш ме,но знам,
че онези златни,слънчеви лъчи,
не будят в тебе плам.
И при все това,топлинката аз обичам,
обичам светлия покой
и на никого аз знам,че не приличам,
защото тлея всъщност под порой.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.