ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Дал е някаква магия на романа свой
Толкин - майстор всепризнат,
роман със фенове безброй,безброй,
роман със свой вълшебен свят.
Та думичките,мила Нели,
са нещо повече от куха фраза,
с мисъл са пропити цели,
те са от живота реален реална фаза.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

От живота реален.. а ти си мечтател...
И може би туй ти влияе добре...
Когато поискаш обръщаш нещата...
А не стане ли, прибираш земни ръце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Земни ръце и облаци в главата,
кажи,не е ли това блестяща комбинация?
Когато искаш - разперваш си крилата,
а кога не можеш - приземителната операция.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Облаци в главата, а в сърцето...
Буря от измислени очи...
В които се събира общо взето...
Само хубаво... а лошо не личи...
[confused]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Само хубавото нужно е човек да търси,
лошото само намира всеки,
да,бурята наистина ще те ратърси,
но винаги стремеж остава към светлите пътеки.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Към светлите пътеки не вървя...
Дай ми мене хлад и тъмнина...
Тогава оцелявам и се смея...
Но на топло не умея да вирея...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

На топло щом остане,
човек понякога размисля,
вярно,може пот да хване,
но по-правдивичко обмисля.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Човек понякога се лута...
И търси скъпата валута...
Що "любов" са я нарекли..
Търговци, богаташи, бедни...
И често случва се така...
Че както някой овещава...
Че не е срещал любовта...
И при него туй не ще да става...
Вкопчва се в лъжлива сламка...
И иска да се удържи...
Но тя отскубва... тогава...
Отрезвен и ранен, парче валута във сърце държи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Лъжлива порция любов
...душите и остават гладни.
Събрани в шепите трохи от страст
напразно лъжем се, че стига
за да запълни празнината в нас.
Напразно лъжем се и ходим гладни
и просим залък от любов,
така е жалко, че далече
е днес от мен обичния ти зов.

Arwen

Празнина запълнена със пустота,
самота обвита в сива мъгла...
Сълза пресушена от изречена лъжа...
Любов убита от нечия груба ръка...
А в сърцето настанила се е безграничната тъга...

В нощта седиш сама...
плачеш без сълзи...
проклинаш своята съдба...
хлипаш в ограбващата самота...

Той си отиде...
не каза даже сбогом...
и приказката свърши...
А душата ти не смогва да крещи
и тихичко сред тишината мълчи...

Бягаш... нанякъде... без посока...
Скиташ се, търсиш лъч светлина...
а в сърцето ти рана дълбока...
тъжна песен пее с горчивата сълза...

И заспиваш без сън,
сред кошмари за едно лице...
И студа навън прогонва
всяка мъртва мечта от ограбеното ти сърце...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

GaLLeRy

Душата ти  тъжна песен пее
и пронизва безмилост мрака.
Няма смисъл да живее
онуй сърце, дето за мене плака.

Сълзи дето пролива и стена,
дето се моли за капчица милост.
Тръгвай си!Аз вече съм студена.
Цветнотата си оцветих я в сиво !
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Arwen

Душата ти оцветих със светли багри,
а ти отново в сивотата си я погълна...
Пак избяга и в самотата си скри се...
И красивия си поглед от мен извърна...

Не ме разбра... не поиска да усетиш моята топлина,
избра в лъжата си да се потопиш...
обричайки се на самота...
Но защо... малко ли ти дадох...

Нищо ли не значи, че за теб себе си предадох...
И плаках за теб, и се молих за малко любов...
Но ти искаш да си студен... мрачен...
превърнал си в черно перно целия си живот...

А исках само да те накарам да видиш светлини
и усетил тези висини с мен да полетиш...
На крилете на вятъра... сред звездите...
Нежна им песен заедно да запеем...

Имах и мечти... но и тях ти дадох,
а ти ги хвърли в пеплата си угаснала...
И в кал превърна всичките ми сълзи...
Изсмука и душата ми... изричайки черните си лъжи...

Е, добре... отивай си в твоя си свят...
стой си там... превърно го, ако искаш и в самия дяволски ад...
А аз... пак ще полетя... и песента си ще запея...
Но, когато ти стане студено... не смей да се завръщаш...
нямам за теб мечти, нямам сълзи...
подарих ти ги... ако можеш за миг с тях се стопли...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

edin_zabraven_mig

Черно петно от мастило,
чаша пълна с коняк ...
По ризата следи от червило,
а ти - усмихнат глупак!
Пак си ми изневерявал
и мислиш си, че не ще се усетя ...
Щедричко си се раздавал,
но не толкова, колкото съседа!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Zatoichi

Чаша коняк едничка само да обърна
и с гравитацията в разпра ще видим,
по-добре питието на бармана да върна,
да не вземе нещо с чашката да се обидим.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

В разпра ще видим ината...
На Нелито с болка в главата...
Но няма да ставам и лягам...
Реших, че ей тука оставам!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."