ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

reinbow

Пламнала под пепелта
душата ми тиха жарава
като феникс възкръсна в нощта
под твоите ласки -  забрава...

orxideia

Като феникс от пепел разтръсквам крила
не от пепел от спомени прашни
се прочиствам и вдигам възродена глава
преродена от болка и помисли мрачни


Zatoichi

Възродена глава и крак и ръка,
празен поглед,разкапана плът,
загнила паст наместо уста,
дупка и червей-О,роден кът!
Тяло оръфано,кокал белей,
джвакане гнусно,смрад задушлива,
върви зомбито и се смей,
а едно време беше самодива.  [lol] :> [lol] :>
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

orxideia

Празен поглед, мъгляви очи
чужди стъпки отекващи в мрака
досаден разговор монотонно върви
нищо ново немога да чакам


ToHuTy

Отекващи в мрака капят моите сълзи ..
Изоставене там .. в тъмния ъгъл е душата ..
Захвърлено е и сърцето!Вече нямам мечти!
Как аз сега да преглътна самотата?!

orxideia

В тъмния ъгъл е душата наказана
с високо вдигнати ръце на колене
на лицето й гримаса размазана
любов няма - време е да разбере


kalista

Гримаса размазана... това е моето лице след всяка твоя дума...
Обичам те, а всеки звук от устата ти е болка...
Искай ме, както искаше преди, се мъчи сърцето да продума...
Мрази ме, ако не желаеш ме, аз ще бъда кротка...
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

Zatoichi

Искай ме както преди,
пожелай ме отново,
спомни си миналите дни,
приготви се за бъдещето ново.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

KUKLI4KATA

Спомни си за нашата обич – мечта,
химера пламтящта във мрака,
помни и вкуса на целувка една,
дарена под клетви в нощта.
И нищо, че друга заспива до теб;
и нищо, че друга целуваш,
когато обаче очи да склониш,
търси ме и мене бленувай.

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Zatoichi

Търси ме в съня безкраен,неясен,
търси ме в битието от реалност,
но внимавай,мога да бъда опасен,
попадайки в плен на твоята уникалност.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

KUKLI4KATA

Мога да бъда гнева ти утихнал.
Мога да бъда безрасъдна и нежна.
Мога да бъда щастие стихнало
или брод за любов безнадеждна.

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Zatoichi

Любов безднадежна-проклятие черно,
любов безднадежна-благословия от Бога,
любов безднадежна-нещастие безмерно,
любов безнадеждна-да ти устоя,не мога.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Поклятие черно тегне над мене...
Защо да те имам не мога... няма време...
в което аз и ти да бъдеме само...
В което да усетя твоето рамо...
И не зная защо... желая теб аз...
А ти искаш все друга... Дори в този час...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


KUKLI4KATA

не зная защо съм добра и щастлива..
с дъх на пролет и мармалад
ах, че сладко и дълго успиване,
може би затова, че денят ми е млад.

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


orxideia

С дъх на пролет шуми през гората
малката бързоструйна игрвива река
с пролетни усни целува земята
за живот да събуди цветните семената.