ИГРА: "Тренировка за поети"

[Zatoichi]

Непозната не те чувствам вече,
вярно малко знам за теб самата,
но знам,че удивително си ти човече,
докосващо в мен душата.
Душата що ликува,
защото приятелка добра намери,
приятелка,която думите на Затоичи чува
и опитва да разтвори в мен затворените двери.

ПП:Искрено благодаря за разбирането!

[{dulgokoska}]

Душата, що ликува е и моята сега...
Благодаря, че Затоичи чува съвета на една...
Останала душица... Самичка сред души...
Които я обичат... Но и раняват със стрели...
Разбирам те, защото се откривам...
В твоите чувства, мисли и рими...
Разбирам те, защото намирам...
Нужно да се бъркам в рани парливи...
Моля те само дързостта да ми простиш...
Знам съществува истина "Света не можеш да промени!"...
И все пак аз някак нужда изпитвам...
Да обичам, но и мъничко да променам се опитвам...
Лесно виждам болки, тайни и рани...
Сякаш мене викат в моменти завладяни...
Но после дотягам и прогонвам хората от мен...
Само Бог ми е свидетел как умирам в подобен ден!!!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Как умирам - горяща комета,
запетая по звездната шир...
Крехка, бледа, блестяща и лека -
миг живот от безкраен всемир!...

[Zatoichi]

Миг живот остава в мен,
на екс изпи го ти,
превърна ме в затворник откачен,
една от многото погубени по теб души.

[iani4ka]

На екс изпивам чашата поредна...
Сама в бара съм, защо ли ме боли?
Посетителката днес последна-
това съм аз...Водката стомаха ми гори..
А сърцето ми - отдавна прегоряло
свило се е - ти не му прости...
Лицето ми - без време остаряло,
се къпе в поточе от сълзи.

[Zatoichi]

Поситителката днес последна,
глава към мен обърна,
някак странно из под мигли ме погледна
и май не искаше с поглед да отвърна.  :>

[iani4ka]

Някак странно ми е на душата..
Тежко ми е, отново съм ранена.
Ти на късчета разби мечтата..
Но нищо...Пак от теб съм запленена..

[Zatoichi]

Но нищо не е непоправимо,
майстор има си за всяко нещо
и омразно и любимо,
и студено и горещо.

[{dulgokoska}]

Студено и горещо днес ми е на мен...
Трепери ми сърцето... Дали е проблем...
Не зная защо, но ми се плаче премного...
А сълзи не потичат от очите надолу...
Какво ли да правя... До одеве се смеех...
Задачите стриктно изпълнявах... Не блеех...
Но сега искам някой нежно да ме прегърне...
Искам да ме гушне... Сълзите да ми върне...

[chehalche]

сълзите да ми върне  прошушнах във ушето аз на Бога
И той полекинка ме сложи в своя скут.
Мрънках за ГОЛЕМИТЕ  проблеми, излях си цялата тревога
А отговора....ШОК!!!

[special]

А отговора... Шок!
ами ДА, любовта е ток,
като торнадо те тресе
а после дъжд излива върху твоето лице

[{dulgokoska}]

Лице, от тебе нивга невидяно...
Но омагьосало те с нрав и стил...
Сърце, което от далече ти желаеш...
За което даваш и живота си тъй мил...
Това съм аз за тебе зная...
Мечта - реалност... Болезнен блян...
В стихове ти мене ваеш...
Но аз копнеж съм... Сън съм цял...

[phibi]

Мечта – реалност днес купете!
Красива е, добре работи!
С гаранция дори! Не се скъпете,
веднъж предлага се в живота!

[KUKLI4KATA]

Красива е нощта
в роклята си черна,
изискана и горда,
със загадъчност безмерна.
Закичила в косите си
диадема от звезди,
прибира под стрехите си
скитащи души.

[FALLEN]

Нощтта ме гали бавно със загадъчност
и аз заспивам галена от Лунни ласки...
Не спирам да мисля за дъждът непрестанно....
За допира му,за сълзичките прекрасни....