News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

Просийка минава,
но само на хора,
които за хляба
не стискат си джоба...
           А тез, дето просят,
           аз мисля, че зная,
           едва ли ще носят
           богатство накрая...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Djindjer

Едва ли ще поискаш вече ти
по устните усмивки да рисуваш
отдавна взел си черния молив,
отдавна не желаеш да целуваш.

Едва ли ще поискам вече аз
да тичам към онази дивна среща,
отдавна се прекърши моя глас,
отдавна любовта не е гореща.

Ала едва ли още утре двама
ще тръгнем по пътеки разделени
живот без мен за тебе знам, че няма
жибот без теб, знам няма и за мене!

KUKLI4KATA

Любовта не е за благодарност,
не заради "вечната" ни вярност.
Любовта е като за удавник-сламка,
за страдащия в жега-щедра сянка.

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


ToHuTy

За страдащия живота е нищо ..
за него любовта е всичко!
Той страда,но никой друг с него ..
в страданието сме без никого ..
Сами оставаме за да решим бъдещето ..
за да оправим нещата ..
за да забравим спомените в миналото ..
да дадем шанс на съдбата!

orxideia

Съдбата често ние хулим и посочваме
за грешките ни е виновна тя
за извинения безумни я използваме
за оневиняване пред съвестта.

Zatoichi

Извинения безумни ронят твоите уста,
своята грешка успяла си да зърнеш,
но рани дълбоко моята душа,
късно е,миговете скъпи не можеш ти да върнеш.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

ava

Късно е да ми се извиняваш...
Късно е...Нима не проумяваш?
Късно е да бъдем вече с теб...
Нима не виждаш планината лед?
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

{dulgokoska}

Да бъдем старите любими...
Да любим тяло и душа...
Да бъдеме един към друг тъй мили...
Късно е... Настъпи есента...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Настъпи есента и всичко се смрачава...
Душата моя пак сама остава,
защото знам, че след лятото ще тръгнеш ти...
Как сърцето ми с теб ще се прости?
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

{dulgokoska}

Прости изричаш, ала не прощавам...
Отиваш си... Аз тук оставам...
Как това да ти простя...
Сезоните менят се... Ще умра...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Ще умра без теб, без любовта ти нежна...
Душата моя ще се превърне пак в частица снежна...
Ще чакам дълго някой пак да я стопи...
Но този някой няма да си ти, уви!
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

{dulgokoska}

Някой друг... Не тъй прекрасен...
Някой друг... А не единствен...
Някой друг... За мен нещастник...
Просто някой... Не! Не искам!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не искам да те губя тъй внезапно,
времето не ще ни раздели,
пространството ще те върне при мен обратно,
душата моя с твоята никога не ще се прости.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Никога не ще ми казваш...
Как искам да вярвам в това...
Но ти сам ще признаеш...
Че дели ни времето даже сега...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Дели ни времето,но само в света,
имаш вярвам ти фантазия и силно въображение,
граници и окови земни няма за ума,
представи си,че летиме заедно във вълшебно отражение
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.